Осоица

Голяма част от населението са бежанци от Македония . Преселници има също от съседните села Чурек , Горно Камарци и Стъргел .

При изграждането на параклис в местността „Мари мома“ са открити медни римски/византийски монети, както и много останки от грънци, човешки кости и големи добре оформени камъни. Мястото е естествено непристъпен от почти три страни скалист край на дълъг хълм. На места скалите са почти отвесни, с височина 15-20 метра, прорязани от обикалящата хълма река. Тези доказателства, заедно с тракийските могили говорят, че на мястото на днешното село Осоица е съществувало селище от дълбока древност. През селото е минавал стар (античен) път, който след местността „Мари мома“ с лек наклон тръгва по склона на Стара планина и излиза в местността на прохода „Витиня“. От спомени на стари хора се знае, че селото е било основно населено с турци, изпълняващи дервентски функции – охрана и съпровождане на пътници из прохода.

Слуховете говорят, че когато са се строели местния магазин и кръчма (разположени са в една и съща сграда), са намерени кости на хора. За да не бъде забавен строежът, не са били уведомени археолози и няма официални документи по случая.

Село Осойца се намира в планински район, на южния склон на Стара планина . На запад от селото се намира село Негушево , а на изток — Саранци . През селцето минават реките Балаклия и До̀бра рѐка .

Основните махали са Добра река, Средсело, Богаза, Мари мома, Потоп махала.

Отглеждат се крави , овце , кози , коне , кокошки , гъски , пуйки и др.

Събор при манастир „Св. Вознесение“ 40 дни след Великден (на Спасовден ). Събор при манастир „Успение Богороднично“ на 15 август (Голяма Богородица)

Стефан Абаджиев – Теко (1934 – 2024), футболист Христо Иванчов Кадрийски (5 март 1891 – 25 февруари 1960) – ятак на бригада „Чавдар“ Парашкева Христова Кадрийска (8 ноември 1891 – 8 ноември 1980) – ятак на бригада „Чавдар“

Васил Сърбаков – опълченец, защитник на Самарското знаме

Старото име на Осойца всъщност е било Припечница , защото селото е разположено на припек в южния склон на Стара планина. Сегашното име е дадено от македонските преселници. Старата част на селото е предимно в махалата „Мари мома“, която се намира в усойно място. На македонски диалект усой се произнася/пише с „О“.

Преди Освобождението е имало много турци и се носят слухове, че са оставили заровени много иманета и злато , но не се знае къде. Заради това около селото често бродят иманяри .

Гореспоменатият емигрант във Виена финансира работите по реставрацията на кметството и църквата. Благодарение на Димитър Чомаклийски и неговите внуци, в селото, в планината, в полето и в по-известните местности са издигнати много чешми , които утоляват жаждата на селяни, туристи и минувачи. Тези чешми са идеално място за пикник , тъй като при повечето има масички с пейки.

Няма отзиви все още. Скоро ще позволим добавяне на мнения.