Петрич

В района на селото има останки от епохата на Второто българско царство.

Според „Справочник за селища в Северна Тракия“ през 1516/18 г. в село Петрич са регистрирани 83 християнски домакинства, шестима неженени християни и 9 вдовишки семейства, общността има свещеник. Общият приход от населението е в размер на 7022 акчета , формиран от данъчно облагане върху доход от пшеница, ечемик, кошери, коноп, свине, воденици, валявици, вино, плодове и др. В същата година в селото са записани и 4 ханета войнуци . Османски опис ( ichmal defteri ) на казата Татар Пазарь (Пазарджик), съставен през 1530 г. представя селото като тимарско . В обяснителната записка към този опис селото е описано като „страшно и обградено място“. Споменава се в османски регистри от 1640 г., съставени във връзка със събирането на ежегодния годишен данък джизие . Край селото има местност наречена „Вран камък“. Според Петър Карапетров през втората половина на XVII в. Петрич се намирал в м. „Селището“ на ок. 2 км на юг от днешното си местоположение.

По време на Априлското въстание от 1876 г. първата и единствена победна битка на Хвърковатата чета на Бенковски е спечелена в с. Петрѝч. На 23 април 1876 година в селото пристига Георги Бенковски със своята Хвърковата чета . Петричани, подпомогнати от селяни от Смолско и Каменица, геройски отбиват въоръжения турски башибозук и войска. В крайна сметка четата заминава спешно при въстаниците на връх Еледжик и останалите бунтовници не успяват да спасят селото. В сраженията загиват 172 въстаници, а десетки други са хванати и изпратени на заточение.

Ежегодно се провежда тържествена заря на паметника на селото, който представлява отрязана камбана , символизираща претопяване на камбаните за изготвяне на куршуми за въстаниците.

Васил Левски организира революционен комитет в селото. При едно от неговите посещения е имало хайка на заптиета. Сградата, в която се е крил Левски, съществува. Той скочил през прозорец в река Тополница и така избягал.

След преминаването на Хвърковатата чета на Бенковски, идва редовната турска войска. Хората от селото се скриват в местността, в която имало пещера. Прасе слезнало до реката да пие вода, турците го видели, влезли в пещерата и заклали българите. Днес никой не знае къде точно се намира тя.

Според Берлинския мирен договор границата между Княжество България и Източна Румелия минава по билото на Стара планина , от там между Пирдоп и Душанци по река Тополница до село Петрич и от там между Вакарел и Ихтиман и т.н.

Село Петрич се намира в планински район, в Ихтиманска Средна гора . Като част от селото е махала Бодят, разположена на няколко километра от него. В миналото махалите са били доста повече като: Белега, Ангелови кошари, Върлина, Чебъра, Фартуните и др.

През селото минава река Тополница , а в нея се вливат по-малки рекички с локално значение: Мирковска, Смолска, Каменишка и Долъ. Предполага се, че това петречие е дало името на селото.

Честване на Априлското въстание (началото на май) – в селото се извършва тържествена заря и се държи реч на паметника Камбана. панаири – 2 пъти в годината: пролетен – първата неделя след Гергьовден (6 май) и есенен – първата неделя след „Св. Арахангел Михаил“ (8 ноември, Димитровден по стар сил). Кушията – състезание с коне и каруци на Тодоровден. Йордановден – хвърля се кръст в реката. Лазаровден – лазарки обикалят из селото и пеят песни. В миналото на Лазаровден момците от селото са поисквали ръката на своята избраница. Сирни заговезни – събират се кукери , обикалят улиците и къщите и гонят злите духове, а вечер се палят големи огньове.

Иван Димитров (1875 - ?), участник в Илинденско-Преображенското въстание в Одринско с четата на Кръстьо Българията Никола Юруков (1869 – 1927), български революционер от ВМРО Нено Гугов – български търговец , общественик , революционер , един от активните организатори и участници в Априлското въстание

Няма отзиви все още. Скоро ще позволим добавяне на мнения.