Смолча

През XIX век селото влиза в състава на Пиротска каза . От 1878 г. е в пределите на България, в Царибродска околия . През 1920 г., след окупацията на Западните покрайнини от Сърбо-хървато-словенското кралство границата е прокарана през землището на Смолча, което се е отразило изключително неблагоприятно на селото.
Според устни сведения в миналото населението на селото е било с около 500 жители.
Основните дейности са били местното ТКЗС и кошарата, чиито останки могат да се видят по югоизточния склон, където са се гледали 4000 глави овце. Имало е кози, прасета и кокошки естествено.
До преди промените от 1989 г. до селото се е стигало с граничен лист.

През средата на петдесетте и от средата на осемдесетте до средата на 90-те години на ХХ век, в периодите на частично затопляне на отношенията между Югославия и България край село Смолча се провеждат ежегодни свиждания (събори) на населението от двете страни на границата, където се изявяват известни югославски естрадни и фолклорни изпълнители.

Село Смолча е разположено в планинска котловина, известна като Висок или Горни Висок, която днес се намира предимно в Сърбия . В българската ѝ част освен Смолча влизат още две села - Комщица и Бърля .

Селото се намира на 500 метра от границата със Сърбия, на 15 km от общинския център Годеч и на 65 km от столицата София .
Теренът е предимно скален с утайки.
Привлекателно е това, че изгледът е граничната полоса заедно с две сръбски и една българска застави.
През селото минава малко поточе, което лятно време почти пресъхва.
Околното пространство е пасища, ниски широколистни дървета, храсти и стръмен терен.
Два големи хълма ограждат селото от изток.
Пътят за достъп е единствен в посока от гр. Годеч.

Поради намалелия брой на жителите на селото вече липсват масови прояви, като събори и банкети.
Преди, а и сега при повече проявено желание от по-младите в селото се празнуват Св. Спас с даване на курбан на „Кулата“ (местност на един от хълмовете наречен Песие) с викане на свещеник от съседния град и коледуване.

Местното население (вкл. сезонните летни жители) още обработва сравнително голяма част от земите край селото. Най-често много се садят картофи, боб (разполагат с голямо разнообразие от сортове запазило се през годините), царевица, грах, тикви, лук, чесън и други подправки. Количеството на добивите е сравнително малко и е за лично ползване. Обработването на земята се извършва ръчно и започва към края на април или в зависимост от атмосферните условия и продължава до към септември.

В селото има къщи за гости и условия за перфектния селски туризъм.

Няма отзиви все още. Скоро ще позволим добавяне на мнения.