Стамболово
Област: София
История
Недалеч от Стамболово е прочутата крепост „ Траянови врата “. Тя е издигната в защита на Суки – важен проход на пътя Сердика – Филипопол, известен днес като Момин проход. Освен прочутата каменна арка се издигат високи укрепления с кули и бойници. Там денонощно са бдели най-доверените стражници. Жителите от околността са ползвани за поддръжка на бойниците, доставяне на храна и за установяване на връзка с пътната римска станция Егерика, наречена по-късно Хелице, построена на Траяновия друм. В района на крепостта, на 16 август 986 г. войската на българския цар Самуил разбива армията на византийския император Василий II .
На изток от селото, в Кюйдере са намерени останки от тухли и парченца глинени съдове, което доказва, че в далечното минало там са живели хора. На запад от кладенчето за вода в дерето има следи от черква . Над него се намира стръмното връхче „Калето“ със западен дувар на самия връх, с водопровод от глинени тръби от местността Кюнците, под връх Каракос на Черни рид. По пътя към Долнобанското поле и Пчелински бани има останки от околовръстен ров за укрепление.
В местнастта Асара – бѝло на Черни рид , на запад от селото са останали следи от стари обитатели. На поляна в източния край се намират следи от черква. Самата поляна е подравнена от човешка ръка. По западния склон се спуска път, наречен „Бачолу“, който води към старото селище с име Оташлия.
По време на османската власт селото се нарича Каба Ампе или Каба Аплии . По свидетелства на местни жители в него до 1805 г. не е имало българско семейство. Заселниците са заварили само Дели Милчо – ратай на турците .
Около 1810 – 1812 г. минават черкези , кърджалии , които опожаряват до основи съседните села Оташлия и Вържебара. В Каба Аплии се заселват семейства от изгорените села, а също преселници от Горна и Долна Василица , Очуша , Горно Вършило , Вакарел , Самоков , Черньово , Боерица , Ветрен .
След Освобождението селото попада в Източна Румелия . През 1890 г. е прекръстено на Стамболово в чест на Стефан Стамболов . На 21 октомври 1891 г. той присъства на освещаването на училищната сграда и църквата, като дарява църковната камбана.
През 1951 г. селото се преименува на Бодрово , на името на съветския посланик Михаил Бодров . Така остава до 1991 г., когато се възстановява името Стамболово.
На изток от селото, в Кюйдере са намерени останки от тухли и парченца глинени съдове, което доказва, че в далечното минало там са живели хора. На запад от кладенчето за вода в дерето има следи от черква . Над него се намира стръмното връхче „Калето“ със западен дувар на самия връх, с водопровод от глинени тръби от местността Кюнците, под връх Каракос на Черни рид. По пътя към Долнобанското поле и Пчелински бани има останки от околовръстен ров за укрепление.
В местнастта Асара – бѝло на Черни рид , на запад от селото са останали следи от стари обитатели. На поляна в източния край се намират следи от черква. Самата поляна е подравнена от човешка ръка. По западния склон се спуска път, наречен „Бачолу“, който води към старото селище с име Оташлия.
По време на османската власт селото се нарича Каба Ампе или Каба Аплии . По свидетелства на местни жители в него до 1805 г. не е имало българско семейство. Заселниците са заварили само Дели Милчо – ратай на турците .
Около 1810 – 1812 г. минават черкези , кърджалии , които опожаряват до основи съседните села Оташлия и Вържебара. В Каба Аплии се заселват семейства от изгорените села, а също преселници от Горна и Долна Василица , Очуша , Горно Вършило , Вакарел , Самоков , Черньово , Боерица , Ветрен .
След Освобождението селото попада в Източна Румелия . През 1890 г. е прекръстено на Стамболово в чест на Стефан Стамболов . На 21 октомври 1891 г. той присъства на освещаването на училищната сграда и църквата, като дарява църковната камбана.
През 1951 г. селото се преименува на Бодрово , на името на съветския посланик Михаил Бодров . Така остава до 1991 г., когато се възстановява името Стамболово.
География
Село Стамболово се намира в планински район. То е разположено на 4 km южно от град Ихтиман , в полите на Черни рид , част от Ихтиманска Средна гора . На изток се намират село Мирово и връх Еледжик . На север е Белишката планина . На запад – местността Оташлия, а недалеч са селата Черньово и Полянци . На юг от Стамболово, през Черни рид минава път, който го свързва с Пчелински минерални бани . В близост до селото преминава ж. п. линията София – Пловдив . Недалеч е автомагистрала „Тракия“ .
Климатът е континентален, с типичните четири сезона. Характерни за Ихтиманската котловина са мъглите и ранните слани през есента. От запад на изток котловината се прекосява от река Мътивир , приток на Тополница .
Почвите са сиви горски, блатни (ливадни) и кафяви. При правилна обработка и наторяване се получават високи добиви пшеница. Засаждат се зърнени култури, картофи, фасул, цвекло. От горските дървета преобладават дъб , бук и габър .
Климатът е континентален, с типичните четири сезона. Характерни за Ихтиманската котловина са мъглите и ранните слани през есента. От запад на изток котловината се прекосява от река Мътивир , приток на Тополница .
Почвите са сиви горски, блатни (ливадни) и кафяви. При правилна обработка и наторяване се получават високи добиви пшеница. Засаждат се зърнени култури, картофи, фасул, цвекло. От горските дървета преобладават дъб , бук и габър .
Събития
Всяка година на 6 май , Гергьовден , на храмовия празник на църквата в Стамболово, се чества празникът на селото, като се прави курбан за всички жители и гости.
Категории / Тагове
Няма тагове
Отзиви
Няма отзиви все още. Скоро ще позволим добавяне на мнения.
