Чеканец

Село Чеканец има богата история, написана е книгата " Чеканец ( из историята на Бурел и с. Чеканец )" (1988) от автор Кирил Попов , издателство на ОФ, 1988 година. В началото на XVIII век то буквално е било разорено и опожарено, а по-голямата част от жителите му са избити от кърджалиите . Спасяват се две семейства, които са били за дърва в гората. Уплашени от видяното, те успяват да избягат и се установяват край с. Видраре . С тях е бил и юношата Лазар, който след 10 – 15 години се завръща в селото и му дава нов живот. От писмени източници на село Видраре , Тетевенско , става ясно, че двете чекански семейства са дошли подгонени от турците при тях в 1720 година. Това ни дава основание да считаме, че тази или година по-рано село Чеканец е било опожарено.

След бягството на двете семейства и установяването им край село Видраре, на 18-20-годишна възраст Лазар отива да работи в Стара Загора , в чифлика на богат българин. При посещение на мелница за смилане на жито, избухва свада между него и един турчин, който не искал да чака реда си. В схватката Лазар убива турчина. Споделя стореното с чорбаджията, който е бил доволен от неговата работа и трудолюбие. Предоставя му една кола, теглена от биволи , пушка и с годеницата си Рада тръгват от Стара Загора в западна посока. След дълги премеждия, движейки се само нощем, достигат до с. Алдомировци , Софийско . Престоят им е кратък и след няколко месеца се преместват край с. Габер , но и тук са за броени месеци. Накрая Лазар решава да се завърне в родното си с. Чеканец, което е в детските му спомени. Установяват се в мерата на запустялото село и отглеждат четирима сина и една дъщеря. Те дават началото на чеканските родове и разделение на махалите.

Селото е известно с това, че в неговото землище падат два самолета. През юни 1944 г. – американски, като пилота скача с парашут и се спасява; и в края на септември 1944 г. – съветски, в който загиват и четиримата летци. Паметникът изграден на височината Чеканска бука е в тяхна чест. При разрастването на селото през XIX и XX век за всеки род и фамилия е избран светец – покровител и на строго определено оброчно място и в деня на светеца се е правил курбан. Фамилията даваща курбана е канила всички от селото на светъц (на местен говор). И до наши дни са запазени и се знаят от старите чеканчани 6 – 7 оброчни места с кръстове под вековни широколистни дървета. Селото отбелязва своя празник на „ Спасовден “. От 5 – 6 години традицията е възстановена и всички желаещи да почетат празника се събират на народен събор. Курбанът се дава за здраве от представители на някоя от фамилиите на селото. От година на година събора набира все повече привърженици и последователи. Радва факта, че младите хора доминират и създават усещане за приемственост в народната традиция на село Чеканец.

Село Чеканец се намира в Завалска планина , близо до границата със Сърбия , в южния край на историко-географската област Бурел . Разположено е на 50 километра от София . Надморска височина 850 – 900 метра.

Кирил Попов : народен представител от групата на БЗНС (НП) в Шестото Велико народно събрание .

Планинският релеф на селището е определил и поминъка на хората. Старите чеканчани са били животновъди и всяка фамилия е имала дребно земеделско стопанство. Най-много са гледали овце, кози, крави, волове за теглене на коли, свине, по-малко коне и магарета. Всяка къща е отглеждала по 1 – 2 домашни планински кучета за опазване на хора и животни. Всяко семейство е притежавало по няколко ниви и ливади. В нивите са засявали жито и овес, царевица, картофи, фасул и леща. В близост до големия извор „ВРЕЛО“ са били разпределени зеленчуковите градини, където са засявали пипер, домати, краставици, лук, зелен боб, праз лук, цвекло, зеле и др. По течението на Чеканска река по фамилен принцип са били построени няколко водни мелници. Това е бил примитивен, но сигурен начин за получаване на пшеничено, овесено и царевично брашно. В началото на 20 век почти нищо не е останало от посочените стопанства. Сега в селото са останали двадесетина кози и две-три овце... Три пъти в седмицата карат хляб от съседни села... Магазинът е затворен. През последните 50 – 60 години с усилията на чеканчани и властите бяха направени някои придобивки, които разкриват днешния облик на селото. В края на петдесетте години на миналия век селото е електрифицирано, а в средата на седемдесетте години на м.век беше построен и пуснат пътя от мината през с. Ялботина до центъра на с. Чеканец. Пътят е тесен, но асфалтиран и дава възможност за бързо придвижване и транспортна комуникация. Преди около 30 години в селото бяха построен нов магазин и водопреносна система, която е подведена до всяко дворно място. Тези реални придобивки промениха живота и поминъка на чеканчани. Те допринесоха хубавите природни дадености на землището в края на 60-те и през 70-те години да бъдео пределена за вилна зона. Бяха построени десетки вили и къщи, а техните собственици се гордеят, че са част от чеканчани. От по старите чеканчани знам, че те единствено не са успели да пуснат телефон и да построят параклис в селото.

Няма отзиви все още. Скоро ще позволим добавяне на мнения.