Черньово

От древността в селото и околностите му има следи от човешка дейност. В землището на селото има 5 – 6 конусовидни могили, по-всяка вероятност стари тракийски гробници . Покрай селото е минавал старият римски път Via militaris . На 3 километра южно от селото, на върха на Кара баир/Черни рид, има останки от стара крепост, предполага се от римско време, а на югоизток от селото е имало две стари черкви, намиращи се в местностите Хисара и Клисиджика.

Недалеч от Черньово е прочутата крепост „ Траянови врата “. Тя е издигната в защита на Суки – важен проход на пътя Сердика – Филипопол , известен днес като Момин проход . В района на крепостта, на 16 август 986 г. войската на българския цар Самуил разбива армията на византийския император Василий II .

През 1370 / 1371 г. цялата Ихтиманската котловина включваща и землището на селото е завладяна от османлиите , предвождани от Лала Шахин паша .

За първи път село Каралар се споменава в османските данъчни регистри през 1576 г.. По време на Османската империя то е било населено предимно с турци и се е намирало в местността Юртището, откъдето по-късно е било преместено на сегашното си място.

Около 1810 – 1812 г. минават черкези , кърджалии , които опожаряват до основи съседните села Оташлия и Вържебара. В Каралар се заселват част от християнските семейства от изгорените села.

През 1877 г. селото е било изгорено от бягащите турци.

По силата на Берлинския мирен договор през 1878 г. село Каралар попада в състава на Източна Румелия .

Към 1880 г. в селото има 87 къщи, в които живеят 87 отделни семейства, населението е смесено, общо 432 жители, от които българи са 142 мъже и 148 жени, турци – 52 мъже и 52 жени, цигани – 18 мъже и 21 жени.

От 1902 г. в селото функционира народно читалище „Пробуда“, което повече от век е пазител на българската духовност, култура и традиции.

Към 1926 г. домакинствата са вече 165, а обработваемата земя на селото е 8265 декара, като се засяват предимно зърнени храни. Има черква, читалище, основно училище, общински дом, 3 бакалници, мелница.

През 1934 година селото е преименувано на Черньово.

Село Черньово се намира в Западна България, в планински район югозападно от град Ихтиман . Селото е разположено в подножието на Черни рид , част от Ихтиманска Средна гора , в югозападния край на Ихтиманската котловина . На югоизток се намира село Стамболово , на северозапад – Полянци , а на север – Живково .

На юг от Черньово, през Черни рид минава път, който го свързва с Пчелински минерални бани . В близост до селото преминава жп линията София – Пловдив . Недалеч е и автомагистрала „Тракия“ .

Климатът е континентален, с типичните четири сезона, характеризира се с топло лято и студена зима. Пролетта е прохладна, докато есента е топла и често по-продължителна. Характерни за Ихтиманската котловина са мъглите и ранните слани през есента.

Празникът на селото е на Спасовден .

В Черньово всяка година се прави събор. Най-често съборите са през юни месец. Канят се гости, танцови състави, вият се кръшни, дълги хора от всички жители, независимо млади или стари. Тържеството завършва с празнична заря.

В селото редовно се отбелязват и много други традиционни празници и обичаи. Активно се развива културно-творческата самодейност, с танцов състав „Черньовче“, който усърдно работи да съхрани обичаите, традициите, народните песни и танци.

Село Черньово е носител на наградата „Селище, пазител на традициите“.

Иван Стамов Керезов, по прякор Кереза, роден на 7 февруари 1949 година. Завършил е икономически науки, специализирал е в Дипломатическата академия в Москва. Работил е като дипломат в Министерството на външните работи като Първи легационен секретар и в посолството в Австрия. Участвал е в работата на правителствени делегации. Има публикации на икономически теми в България и в чужбина. Женен. Владее писмено и говоримо английски, немски, френски и руски език.

Няма отзиви все още. Скоро ще позволим добавяне на мнения.