Водица

Селото вероятно съществува още от времето на Второто българско царство и е било свидетел на завладяването на България от османските турци . Името на село Водица е старинно и не е променяно през вековете. То се споменава за пръв път в писмен документ от 1430 г., вече като поземлена собственост ( тимар ) на Хадър бег от град Кастамония в Мала Азия и е имало население от около 30 домакинства. Било е част от зиамет Герилец , а по-късно става част от каза Херазград (дн. Разград ). В османски данъчни регистри името му се среща и през 1479 , 1524 , 1541 , 80-те г. на 15 век и през целия 16 и 17 век. Среща се и под формата Водиче . През 1635 г. в селото живеели 70 български (немюсюлмански) домакинства, а около 1640 г. те рязко спадат на 11. Най-вероятно в този период по-голямата част от българското население е било принудено да приеме исляма .

Населението на селото през вековете се е препитавало от скотовъдство (овцевъдство) и земеделие . Стари български имена от 16 век от селото са: Рали, Стойчо, Коста, Минчо, Добре, Роман, Иван, Михо, Братучен, Бахни, Драган, Кою и др.

През 17 и 18 век селото започнало бързо да нараства. Дошли заселници – балканджии от селата Ловнидол и Добромирка ( Севлиевско ), Гостилица ( Дряновско ), Кози рог ( Габровско ), Леденик ( Търновско ), от Трявна и други населени места от този район на Стара планина . От селото са излизали и българи – хайдути . През 1838 г. в селото е открито първото в района килийно училище . Около 1856 г. в селото имало около 100 български къщи и малко турски. За един кратък период от време там са били заселени и черкези . Селото е било опожарявано и възстановявано неколкократно.

По време на освободителната война половината от селото било изгорено, а руските войски навлезли в селото на Петровден . Църквата на Водица е била построена през 1859 г. на мястото на по-стара църква, но също била ограбена и опожарена. През 1882 г. водичани строят нов църковен храм с патрон свети великомъченик Георги , който сега е обявен за паметник на културата от Възраждането . В двора ѝ се намират паметници на загинали руски войници през лятото на 1877 г. при селото и на загиналите войници от селото във войните за национално обединение.

След Освобождението голямото село Водица получава статут на градец по-рано от бъдещия околийски град Попово .

В миналото населението на селото се препитавало от земеделие и животновъдство, а по течението на рекичката, даваща началото на Баниски Лом са били разположени множество караджейки ( воденици ) и тепавици. През 80-те години на 20 век в землището на селото избликва минерален извор. Водата идва от дълбочина 1200 м.

Запазени са сведения за епидемично огнише на петнист тиф в селото през март 1923 г.

Промишлеността на селото се състои от мелница и цех за бутилиране на натурална минерална вода „Водица“. В малко по-далечно минало там работеше електро-апаратурен (военен) завод и земеделска кооперация.

Днес в селото живеят съвместно българи , роми и турци , а през последните години и няколко семейства англичани.

Най-старите селски родове са били: Братойолу, Даноолу, Йоргоолу, Калъжоолу, Карацоньоолу, Коважоолу, Кулоолу, Маркоолу, Таврите, Попови (Г. Бончев) и др.

Намира се на 18 км западно от град Попово на 300 – 500 м надморска височина , на шосето Бяла – Попово . Граничи със землищата на селата: Цар Асен , Ковачевец , Посабина , Асеново , Николаево , Лом Черковна (бившето Бойка) и Осиково . Една част от селото е равна, а другата е разположена на четири хълма. Със селата Посабина и Асеново е свързано чрез черни пътища а до останалите съседни села водят асфалтови .

Образувано е от следните седем махали: Бабин дол, Сред село, Калъджовата махала, Нивище, Горните чешми, Йоргоолу и Ращени.

Селото е разположено на вододела между река Черни Лом и река Баниски Лом на малката рекичка, приток на Баниски Лом и носеща името Каяджик. Землището на Водица се намира в изключително благоприятни природни условия – изобилна чиста балканска вода, заветно място, зелени пасища, широколистни гори и плодородна почва.

Събор на селото – всяка година на 6 май ( Гергьовден );

Иван Цачев (1850 – 1927) – опълченец. Участва в боевете при Стара Загора , Шипка и Шейново . Почетен гражданин на град Габрово ;

Няма отзиви все още. Скоро ще позволим добавяне на мнения.