Опака
Област: Търговище
Опака̀ е град в Североизточна България. Той се намира в област Търговище и е в близост до град Попово. Градът е административен център на община Опака. По данни на ГРАО към 15 юни 2023 г. в града живеят 2471 души по настоящ адрес и 2718 души по постоянен адрес.
Събития
Събор на града – всяка година на 24 май . Празник на града – чества се на 5 септември . Свързан е с организиран панаир , концерти с участието на местни дейци на културата, както и на популярни изпълнители от българската сцена.
Друго
От гледна точка на икономическото значение на природните ресурси и тяхното ефективно оползотворяване, най-голямото богатство за Общината са плодородните почви. Обработваемата земя, която съставлява 47% от общата територия на землището, се използва пълноценно и е запазена екологично чиста. Поради географското положение и вида на района, преобладават нивите, горите и полезащитните пояси. Това предполага приоритетно развитие на земеделието и някои видове трайни насаждения. Условията са подходящи за отглеждане на трайни насаждения, а в животновъдството – за овцевъдство и говедовъдство от месодайни и млекодайни породи като животновъдството, което е основен по значение отрасъл за района. Тенденциите за развитие на растениевъдството в общината са положителни. Традициите, плодородната и екологично чиста земя, обезпечеността с техника и свободната работна ръка и възможности за реализация предимно в земеделието, са основните ресурси на Общината. Съществуват условия за възстановяване на масивите от трайни насаждения и зеленчукопроизводството, пряко свързани с реализацията на продукцията и търсенето на нови пазари. Приоритетните направления за подобряване на здравния статус на населението са насочени към подобряване качеството на профилактичната дейност и на диспансерното наблюдение; повишаване квалификацията на медицинските специалисти и осигуряване на квалифицирани кадри; оптимално обхващане на населението с лекарска помощ и оказване на 24-часово медицинско обслужване; повишаване на здравната култура на населението чрез здравни образователни кампании и персонални консултации. Медицинското осигуряване се осъществява от две групови медицински практики „Здраве ЕК“ и „Медика-2000“, които имат присъствие във всяко едно населено място в общината.
Релефът на общината е хълмист (планински), само по поречието на р. Черни Лом е равнинен. Надморската височина варира от 180 до 200 м. Релефът оказва влияние за развитието и разпространението на растителния и животински свят. Покриването на по-изявените във височинно отношение релефни форми с горска растителност и раздвижеността на терена придава своеобразен характер на ландшафта на североизточната и югозападната част на общината. Климатичните условия са характерни за умерено-континенталния климат със средна годишна температура +10,7 °C. През зимните месеци духат силни студени североизточни ветрове. Лятото е горещо и сухо. Геоложкият строеж и полезните изкопаеми са тясно свързани с литоложките особености на тази част от страната. Преобладават нерудните изкопаеми – глина, варовици, мелгели и пясъчници. На територията на общината преобладават излужени черноземи, сиво-кафяви горски и алувиално-ливадни почви. Съдържанието на хумус в тях е 2,5%. Водните ресурси са задоволителни за територията на община Опака. Речната мрежа се състои от река Черни Лом и нейните притоци. Водоснабдяването на населението е предимно от местни водоизточници.
Според предание селището първоначално е било заселено в местността Топлица – открита и ветровита, поради което жителите му го изместили в дола. По този начин населението избягвало и близкия път, минаващ по долината на река Черни Лом , по който се движели и разбойнически банди. Новото място било сенчесто, поради което му било дадено името Опакус , което означавало „сянка“. Друго предание сочи за първото място, на което било основано селището местността Пладнището. Жителите на това село били сполетени от чумна епидемия и се принудили да го напуснат. Районът на град Опака е бил обитаван от дълбока древност и има запазени и до днес следи от поселения и от Първото и Второто българско царство . За пръв път името на селището се среща в османо-турски данъчен регистър от 1479 г. като село Опак . През този период селото, в което са записани 8 домакинства, е част от тимар (поземлено владение) на Караджа, бевап при крепостта Търново и принадлежи към Герилец ( нахията Крапец или дн. Крепча ), като отглас от българската средновековна поселищна и административна система. Районът на днешния град Опака през 15 век, а и по-късно след намаляването значението на крепостта Червен , принадлежи към каза Херазград (дн. Разград ) и е част от Русчушки ( Русенски ) вилает , а по късно към вилает Провадия . В турски данъчни регистри от 1524 и 1541 г. селото е записано като Опака , името което градът носи и до днес. Населението му е християнско, но много малко като брой жители, което обаче още от началото на 17 век започва да нараства. През 1622 г. там има 54 християнски къщи, около 1632 г. – 65, през 1635 г. – 68, около 1640 г. – 69. Следващата поредна година, за която има запазени писмени данни е 1648 г. Оттогава се наблюдава рязко намаляване на християнските къщи в Опака (вече са само 26), поради започналото планомерно помохамеданчване на българското население в района от османската власт. Преди Освобождението в село Опака е имало около 100 турски и 200 български къщи. През 1877 г. село Опъкъ е имало 182 къщи с 1032 жители. През 1898 г. българските къщи са 189, а турските 194. Населението е било местно, по етнически състав капанци . По време на самата война от 1877 г. североизточно от селото са се водили ограничени сражения. Българското население на селището бяга от войната към градовете Горна Оряховица и Бяла , като много бегълци се удавят в река Янтра , а турското бяга към градовете Разград и Шумен . Църковният храм на селото Св. великомъченик Георги бил построен през 1859 г. Към него отворило врати и килийно училище. Пръв свещеник в селото бил Никола Рачев от село Ковачевец . По време на войната църквата била ограбена и силно пострадала и е подновена като действащ църковен храм през 1904 г. На 26 декември 2007 г. храмът отново пострада от пожар – изгоря дървеният под и чудотворната икона. През 1908 г. голяма част от турскоезичното население се изселва в Турция , но съотношението между двата етноса, които населяват Опака се запазва.
От 7 септември 1984 г. Опака е със статут на град. ↑ Указ № 2907 от 5 септември 1984 г. Обн. ДВ. бр. 71 от 7 септември 1984 г.
От гледна точка на икономическото значение на природните ресурси и тяхното ефективно оползотворяване, най-голямото богатство за Общината са плодородните почви. Обработваемата земя, която съставлява 47% от общата територия на землището, се използва пълноценно и е запазена екологично чиста. Поради географското положение и вида на района, преобладават нивите, горите и полезащитните пояси. Това предполага приоритетно развитие на земеделието и някои видове трайни насаждения. Условията са подходящи за отглеждане на трайни насаждения, а в животновъдството – за овцевъдство и говедовъдство от месодайни и млекодайни породи като животновъдството, което е основен по значение отрасъл за района. Тенденциите за развитие на растениевъдството в общината са положителни. Традициите, плодородната и екологично чиста земя, обезпечеността с техника и свободната работна ръка и възможности за реализация предимно в земеделието, са основните ресурси на Общината. Съществуват условия за възстановяване на масивите от трайни насаждения и зеленчукопроизводството, пряко свързани с реализацията на продукцията и търсенето на нови пазари.
Приоритетните направления за подобряване на здравния статус на населението са насочени към подобряване качеството на профилактичната дейност и на диспансерното наблюдение; повишаване квалификацията на медицинските специалисти и осигуряване на квалифицирани кадри; оптимално обхващане на населението с лекарска помощ и оказване на 24-часово медицинско обслужване; повишаване на здравната култура на населението чрез здравни образователни кампании и персонални консултации. Медицинското осигуряване се осъществява от две групови медицински практики „Здраве ЕК“ и „Медика-2000“, които имат присъствие във всяко едно населено място в общината.
Певческа група, която е съставена от жени, продължава да радва публиката със своите неповторими изпълнения.
Събор на града – всяка година на 24 май . Празник на града – чества се на 5 септември . Свързан е с организиран панаир , концерти с участието на местни дейци на културата, както и на популярни изпълнители от българската сцена.
Релефът на общината е хълмист (планински), само по поречието на р. Черни Лом е равнинен. Надморската височина варира от 180 до 200 м. Релефът оказва влияние за развитието и разпространението на растителния и животински свят. Покриването на по-изявените във височинно отношение релефни форми с горска растителност и раздвижеността на терена придава своеобразен характер на ландшафта на североизточната и югозападната част на общината. Климатичните условия са характерни за умерено-континенталния климат със средна годишна температура +10,7 °C. През зимните месеци духат силни студени североизточни ветрове. Лятото е горещо и сухо. Геоложкият строеж и полезните изкопаеми са тясно свързани с литоложките особености на тази част от страната. Преобладават нерудните изкопаеми – глина, варовици, мелгели и пясъчници. На територията на общината преобладават излужени черноземи, сиво-кафяви горски и алувиално-ливадни почви. Съдържанието на хумус в тях е 2,5%. Водните ресурси са задоволителни за територията на община Опака. Речната мрежа се състои от река Черни Лом и нейните притоци. Водоснабдяването на населението е предимно от местни водоизточници.
Според предание селището първоначално е било заселено в местността Топлица – открита и ветровита, поради което жителите му го изместили в дола. По този начин населението избягвало и близкия път, минаващ по долината на река Черни Лом , по който се движели и разбойнически банди. Новото място било сенчесто, поради което му било дадено името Опакус , което означавало „сянка“. Друго предание сочи за първото място, на което било основано селището местността Пладнището. Жителите на това село били сполетени от чумна епидемия и се принудили да го напуснат. Районът на град Опака е бил обитаван от дълбока древност и има запазени и до днес следи от поселения и от Първото и Второто българско царство . За пръв път името на селището се среща в османо-турски данъчен регистър от 1479 г. като село Опак . През този период селото, в което са записани 8 домакинства, е част от тимар (поземлено владение) на Караджа, бевап при крепостта Търново и принадлежи към Герилец ( нахията Крапец или дн. Крепча ), като отглас от българската средновековна поселищна и административна система. Районът на днешния град Опака през 15 век, а и по-късно след намаляването значението на крепостта Червен , принадлежи към каза Херазград (дн. Разград ) и е част от Русчушки ( Русенски ) вилает , а по късно към вилает Провадия . В турски данъчни регистри от 1524 и 1541 г. селото е записано като Опака , името което градът носи и до днес. Населението му е християнско, но много малко като брой жители, което обаче още от началото на 17 век започва да нараства. През 1622 г. там има 54 християнски къщи, около 1632 г. – 65, през 1635 г. – 68, около 1640 г. – 69. Следващата поредна година, за която има запазени писмени данни е 1648 г. Оттогава се наблюдава рязко намаляване на християнските къщи в Опака (вече са само 26), поради започналото планомерно помохамеданчване на българското население в района от османската власт. Преди Освобождението в село Опака е имало около 100 турски и 200 български къщи. През 1877 г. село Опъкъ е имало 182 къщи с 1032 жители. През 1898 г. българските къщи са 189, а турските 194. Населението е било местно, по етнически състав капанци . По време на самата война от 1877 г. североизточно от селото са се водили ограничени сражения. Българското население на селището бяга от войната към градовете Горна Оряховица и Бяла , като много бегълци се удавят в река Янтра , а турското бяга към градовете Разград и Шумен . Църковният храм на селото Св. великомъченик Георги бил построен през 1859 г. Към него отворило врати и килийно училище. Пръв свещеник в селото бил Никола Рачев от село Ковачевец . По време на войната църквата била ограбена и силно пострадала и е подновена като действащ църковен храм през 1904 г. На 26 декември 2007 г. храмът отново пострада от пожар – изгоря дървеният под и чудотворната икона. През 1908 г. голяма част от турскоезичното население се изселва в Турция , но съотношението между двата етноса, които населяват Опака се запазва.
От 7 септември 1984 г. Опака е със статут на град. ↑ Указ № 2907 от 5 септември 1984 г. Обн. ДВ. бр. 71 от 7 септември 1984 г.
От гледна точка на икономическото значение на природните ресурси и тяхното ефективно оползотворяване, най-голямото богатство за Общината са плодородните почви. Обработваемата земя, която съставлява 47% от общата територия на землището, се използва пълноценно и е запазена екологично чиста. Поради географското положение и вида на района, преобладават нивите, горите и полезащитните пояси. Това предполага приоритетно развитие на земеделието и някои видове трайни насаждения. Условията са подходящи за отглеждане на трайни насаждения, а в животновъдството – за овцевъдство и говедовъдство от месодайни и млекодайни породи като животновъдството, което е основен по значение отрасъл за района. Тенденциите за развитие на растениевъдството в общината са положителни. Традициите, плодородната и екологично чиста земя, обезпечеността с техника и свободната работна ръка и възможности за реализация предимно в земеделието, са основните ресурси на Общината. Съществуват условия за възстановяване на масивите от трайни насаждения и зеленчукопроизводството, пряко свързани с реализацията на продукцията и търсенето на нови пазари.
Приоритетните направления за подобряване на здравния статус на населението са насочени към подобряване качеството на профилактичната дейност и на диспансерното наблюдение; повишаване квалификацията на медицинските специалисти и осигуряване на квалифицирани кадри; оптимално обхващане на населението с лекарска помощ и оказване на 24-часово медицинско обслужване; повишаване на здравната култура на населението чрез здравни образователни кампании и персонални консултации. Медицинското осигуряване се осъществява от две групови медицински практики „Здраве ЕК“ и „Медика-2000“, които имат присъствие във всяко едно населено място в общината.
Певческа група, която е съставена от жени, продължава да радва публиката със своите неповторими изпълнения.
Събор на града – всяка година на 24 май . Празник на града – чества се на 5 септември . Свързан е с организиран панаир , концерти с участието на местни дейци на културата, както и на популярни изпълнители от българската сцена.
Категории / Тагове
Отзиви
Няма отзиви все още. Скоро ще позволим добавяне на мнения.
