Попово
Област: Търговище
По̀пово е град в Североизточна България. Намира се в област Търговище и е втори по големина в областта след Търговище. Градът е административен център на община Попово.
История
В Поповското землище се намират три праисторически селищни могили от каменно-медната епоха – една северозападно от града и по една в кварталите Невски и Сеячи , както и девет тракийски надгробни могили от римската епоха. Надгробните могили са разпределени в два могилни некропола , но повечето от тях са вече унищожени от иманярски разкопки. Върху селищните могили в миналото са откривани и следи от антични и средновековни градежи. Югоизточно от бившия свинекомплекс на града се намира и най-голямото антично селище от римската епоха в поповското землище. Западно от Попово, под вилната зона, в миналото са били откривани и останки от малко средновековно селище от Първото българско царство .
География
Градът е разположен амфитеатрално по дължината на река Поповски Лом , (наричана още Калакоч дере), върху двата срещуположни хълма и в самата долина. В близкото минало, преди извършването на корекциите на трасето на железопътната линия София-Варна , тя преминава непосредствено в покрайнините на града. Попово граничи със землищата на селата Гагово , Зараево , Кардам , Медовина и Паламарца . Северната част от града е построена върху дебели пластове от чакъл и пясък, а надълбоко в почвата се намират животински останки от терциера . В по-далечното минало градът се е делял на няколко махали , границите на които днес са напълно размити: Бакал Николовите, Балканджийската махала, Горната махала, Гьочоолу малеси, Долната махала, Каракачан малеси, Портакал малеси, Събкоолу малеси, Чаршията и Черкезката махала. В близост до града, край селата Ковачевец и Паламарца, се намира най-високото място в Поповско, връх Калакоч (485 метра ), който е и третата по височина точка в Дунавската равнина . ↑ Димитрова-Тодорова, Л. 2006: 141. ↑ Попов, Кънев. 1929: 104. ↑ Димитрова-Тодорова, Л. 2006: 141 – 142. ↑ Попов, Кънев, 1929: 7.
Друго
Попово има благоприятно географско разположение спрямо главните транспортни коридори на страната. Намира в средата на един триъгълник, затворен от първокласните пътища 5 ( Европейски път E85 , Велико Търново – Русе ), 2 ( Европейски път E70 , Варна – Шумен – Русе) и 4 ( Европейски път E772 , Велико Търново – Търговище – Шумен – Варна). Най-близката държавна граница до града е северната, на 77 километра, при град Русе. Южно от града, между Попово и квартал Сеячи, преминава железопътната линия София – Варна. Железопътна гара Попово се обслужва от всички влакове. Попово е център на автобусни линии, които го свързват както с повечето села в общината, така и с близките градове. Превозването на пътниците до близките населени места се извършва основно от бившата общинска транспортна фирма и от по-малки частни превозвачи. Местната автогара се намира в централната част на града и осигурява транспорт както до малките населени места на общината, така и до градовете Търговище (36 km), Велико Търново (75 km), Русе (75 km), Разград (35 km), Опака (15 km), Габрово (115 km), Варна (175 km), София (300 km) и други. Футболният отбор на града се нарича „ ФК Черноломец “. Звездният миг на отбора е 6 май 1946 г., когато играе на финала на първия национален турнир за купата на Съветската армия в София срещу „ Левски “, но губи срещата с резултат 4:1. Волейболният отбор за мъже на града се нарича ВК „Попово 09“ (наследник на ВК „Попово“) и успешно се състезава в северната „А“ елитна волейболна група. През 1998 г. е създаден ВК „Черноломец – Попово 98“ , в който тренират деца – момчета и момичета. Отборът по тенис на маса за мъже на града се нарича „Роса 1“ (СКТМ „Роса – 1“) и е един от най-добрите професионални отбори в страната. Финансира се основно от едноименното предприятие в Попово и отчасти от общинския бюджет.
Градът е разположен амфитеатрално по дължината на река Поповски Лом , (наричана още Калакоч дере), върху двата срещуположни хълма и в самата долина. В близкото минало, преди извършването на корекциите на трасето на железопътната линия София-Варна , тя преминава непосредствено в покрайнините на града. Попово граничи със землищата на селата Гагово , Зараево , Кардам , Медовина и Паламарца . Северната част от града е построена върху дебели пластове от чакъл и пясък, а надълбоко в почвата се намират животински останки от терциера . В по-далечното минало градът се е делял на няколко махали , границите на които днес са напълно размити: Бакал Николовите, Балканджийската махала, Горната махала, Гьочоолу малеси, Долната махала, Каракачан малеси, Портакал малеси, Събкоолу малеси, Чаршията и Черкезката махала. В близост до града, край селата Ковачевец и Паламарца, се намира най-високото място в Поповско, връх Калакоч (485 метра ), който е и третата по височина точка в Дунавската равнина . ↑ Димитрова-Тодорова, Л. 2006: 141. ↑ Попов, Кънев. 1929: 104. ↑ Димитрова-Тодорова, Л. 2006: 141 – 142. ↑ Попов, Кънев, 1929: 7.
Попово има благоприятно географско разположение спрямо главните транспортни коридори на страната. Намира в средата на един триъгълник, затворен от първокласните пътища 5 ( Европейски път E85 , Велико Търново – Русе ), 2 ( Европейски път E70 , Варна – Шумен – Русе) и 4 ( Европейски път E772 , Велико Търново – Търговище – Шумен – Варна). Най-близката държавна граница до града е северната, на 77 километра, при град Русе. Южно от града, между Попово и квартал Сеячи, преминава железопътната линия София – Варна. Железопътна гара Попово се обслужва от всички влакове. Попово е център на автобусни линии, които го свързват както с повечето села в общината, така и с близките градове. Превозването на пътниците до близките населени места се извършва основно от бившата общинска транспортна фирма и от по-малки частни превозвачи. Местната автогара се намира в централната част на града и осигурява транспорт както до малките населени места на общината, така и до градовете Търговище (36 km), Велико Търново (75 km), Русе (75 km), Разград (35 km), Опака (15 km), Габрово (115 km), Варна (175 km), София (300 km) и други.
Климатът на територията на община Попово е умереноконтинентален . Зимата е студена. Силните снежни бури през зимата предизвикват навявания от сняг. Пролетта настъпва около средата на месец март , когато се установява устойчиво задържане на температурата на въздуха над 5 градуса. През пролетта от югозапад и запад нахлуват влажни въздушни маси. Въпреки сравнително голямата надморска височина и близостта на Стара планина , лятото е горещо и обикновено сухо. Тогава до града достигат тропични въздушни маси. Средната максимална температура през месеците юли и август е съответно 28,8 и 28,6 градуса. При интензивни затопления абсолютните температури достигат до 41 – 42 градуса. Валежите като цяло са недостатъчни. Максимумът им е в началото на лятото. През месеците юли , август , а понякога и септември се наблюдава и засушаване. Преобладаващи в района са западните ветрове, като в около 50 % от дните на годината времето е тихо.
Градът е преобладаващо християнски, а повечето от околните села – с компактно мюсюлманско население ( турци , българи мюсюлмани ) и ромски общности, изповядващи както исляма , така и християнството . В Попово функционират два православни християнски храма : завършената през 1863 г. възрожденска църква „ Свети Архангел Михаил “, известна още и като „старата църква“, и църквата „ Успение на Пресвета Богородица “ със стенописи от проф. Никола Маринов , проф. Никола Ганушев и Цанко Василев, започната през 1908 г. и завършена след прекъсвания на строителните работи през 1931 г. Малко преди Коледа на 2007 г. приключи реставрирането и опресняването на стенописите в църковния храм от екипа на реставратора Лука Делийски, а на 9 март 2008 г. храмът наново бе осветен от русенския митрополит Неофит . В двора на старата църква, освен паметниците на местни свещеници, са запазени и надгробни паметници на загинали руски войници и офицери в сраженията при село Светлен по време на Руско-турската война (1877 – 1878) . В Градската градина се намира също и един малък действащ православен параклис „Рождество на Пресвета Богородица“, построен през 1908 г. и реставриран с дарения на поповските граждани през 1990-те. Изографисан е от Митко Игнатов, а олтарът му е изработен от Валери Стефанов. За пръв път в историята на града на 29 юни 2013 г. е отслужена Тържествена света литургия лично от патриарха на България в храма „Свето Успение Богородично“ – патриарх Неофит , при неговото посещение в Попово. В Ромската махала функционира преустроена в джамия къща, а за нуждите на мюсюлманите в Попово се използва и сградата на бившия „Дом на учителя“ (някогашното турско училище), намираща се до Летния театър. ↑ Стоянова, Василева, Събев. 2004: 167 – 168. ↑ Стоянова, Василева, Събев. 2004: 169 – 170. ↑ Стоянова, Василева, Събев. 2004: 170 – 171.
В Поповското землище се намират три праисторически селищни могили от каменно-медната епоха – една северозападно от града и по една в кварталите Невски и Сеячи , както и девет тракийски надгробни могили от римската епоха. Надгробните могили са разпределени в два могилни некропола , но повечето от тях са вече унищожени от иманярски разкопки. Върху селищните могили в миналото са откривани и следи от антични и средновековни градежи. Югоизточно от бившия свинекомплекс на града се намира и най-голямото антично селище от римската епоха в поповското землище. Западно от Попово, под вилната зона, в миналото са били откривани и останки от малко средновековно селище от Първото българско царство .
Данъчен османо-турски документ от 1524 г., касаещ днешното селище Попово, гласи: „... Село Евренос, с друго име Кулфал факъх, а също Поп Алагьоз ...“ За втори път името на селището се споменава и в тимарски османски регистър от 1555 г. отново като село Поп Алагьоз (пъстроокият поп), Кулфал Факъх или Евренос , по името на най-големия земевладелец с вакъфи в района – Евренос бей . Тогава селцето е било част от Никополски санджак , като селище от Разградската кааза . В турски данъчен регистър от 1573 г. като име на селището се сочи само Поп Алагьоз и това име се налага за продължителен период от време. По-късно е известно и под името Попкьой ( „Попово село“ ), като за основаването му от един свещеник и до днес е запазена интересна легенда, разказвана основно през 19 и 20 век. Селището е известно и като Кара Лом (Черен Лом). Непосредствено до Освобождението село Попкьой е част от нахия Кара Лом, Разградска кааза, Русчушки санджак, Дунавски вилает , а след това попада първоначално в Русенска губерния , Разградски окръг. ↑ Цонев, С. 2011: 6. ↑ Ковачев, Р. 1999: 31 – 32. ↑ Атанасов, Събев. 1992: 6. ↑ Атанасов, И. 1994: 40
По време на Освободителната война, 1877 – 1878 г. за пръв път руски войски влизат в Попово на 16 юли 1877 г., а окончателното освобождение на селището, заедно с околните села се извършва на 15 януари 1878 г. (27 януари нов стил) от Русчушкия (Източния) отряд на руската армия . След Освобождението селището изпреварва икономически останалите околни населени места, главно благодарение на предприемчивия дух на новите заселници – балканджии , дошли основно от Габровско , Търновско , Еленско , Дряновско , Тревненско и Горнооряховско , които заменят изселващото се турско население. Макар и по-малко на брой, преселници идват и от Разградско , Шуменско , Сливенско и Ловешко . Поради географските си дадености и наличието на предприемчиви и напредничави за времето си жители, през 1880 г. село Попово е обявено за околийски център на Поповска околия, включваща първоначално 48 прилежащи селища, а на 10 юни 1883 г. с княжески указ Попово е обявено за градец (градче). Най-голям икономически подем в градчето настъпва след прокарването на железопътната линия София - Варна , минала в непосредствена близост до Попово благодарение на силния натиск на местната общественост върху правителството и откриването на поповската жп гара през 1899 година, което превръща градчето в първостепенен земеделски, търговски, а по-късно и икономически център за района. През 1920-те и 1930-те години градът започва да се превръща и в много добре развит икономически център с маслобойна – собственост на братя Доневи, действаща и сега като търговско дружество под името и марката „Роса“, значим доставчик на олио в страната; две тухларни, прераснали в керамичната фабрика на братя Иванови. Предприятието продължава да функционира и до днес след неговата успешна приватизация под името „Родна индустрия – Попово“ ООД; много модерна за времето си мелница, изградена от Иван Колчев, която работи и до днес; плетачна фабрика на братя Славови; бояджийска фабрика; печатница с издателство и книговезница „Просвета“ на Иван Ст. Калчев с машини, специално доставени от Германия , закрита през 1980-те години. Имало е и малка фабрика за производство на безалкохолни напитки, основана в началото на 20 век; тютюнева фабрика „Фар“ станала собственост на картел Градеви – Дякови и много други по-малки предприятия от леката промишленост . През 1904 г. е основана Българска земеделска кредитна банка , а функциониращата и до днес Популярна банка – Попово е основана на 9 юни 1919 г. Електрификацията на града започва през 1926 г., като на 19 декември същата година светва и първата улична електрическа лампа. Попово е бил и център на най-големия пазар на живи животни в Североизточна България. След 1947 г. почти всички по-големи и важни промишлени мощности са пренесени в град Търговище , за да дадат начало на промишлеността и там. ↑ Атанасов, Събев. 1992: 8. ↑ Атанасов, И. 1994: 42 – 43 ↑ Атанасов, Събев: 1992: 15 ↑ Атанасов, Събев: 1992: 20 ↑ Атанасов, Събев: 1992: 23 – 24
След Деветосептемврийския преврат през 1944 г. и окрупняването и национализацията на частните промишлени мощности, постепенно се създават множество заводи, работещи до 1990-те : заводите „Спорт“, „Ален мак“, ремонтен завод, завод „Възход“, керамична фабрика, винзавод, хлебозавод и др. През 1960-те започват да функционират ПК „Петър Лазаров“ (в сферата на услугите), „Сортови семена“, „Пътно управление“, млекоцентрала „Сердика“, а през 1970-те – завод „Родина“, завод „Хлебна промишленост“, фабрика „Искра“, завод „Чавдар“ и други. През 1980-те са създадени ПЖК „Родопа“, сепараторен цех (прераснал в завод), електроапаратурен завод и други. Най-силен стимул в развитието си местната промишленост получава по линия на интегрирането на промишлеността на социалистическите държави в СИВ и по линия на оръжейната промишленост на тези държави. Повечето от поповските предприятия строят дъщерни цехове и в близките села, с което осигуряват постоянни доходи и на селското население в района. За нуждите на работещите в тази огромна за размерите на град Попово промишлена зона през 1971 г. започва изграждането на нов квартал (ЖК „Запад“ или „Русаля“), застроен изцяло с многоетажни блокове, където живеят новите работници, придошли главно от близките села. През същата 1971 г. към град Попово са присъединени две от най-близките села – Невски и Сеячи , и са превърнати в негови квартали , с което се оформя днешният териториален облик на селището. До 1990 г. предприятията на Попово страдат от постоянен недостиг на работна ръка и това води до неколкократното увеличаване на неговото население, главно за сметка на миграцията от селата към града. През зимата на 1986 г., след серия силни земни трусове, започнали на 7 декември, с епицентър при с. Асеново , Стражишко, се налага да бъде отремонтирана или укрепена по-голямата част от обществените сгради и заводската инфраструктура. Немалка част от жилищата на Попово, особено разположените в северната и южната част на града умишлено са разрушени поради опасност от събаряне и построени отново. ↑ Атанасов, Събев. 1992: 36 – 40 ↑ Атанасов, Събев. 1992: 40. ↑ Атанасов, Събев. 1992: 42
След разпадането на икономическия и военния съюз на социалистическите държави ( СИВ и Варшавския договор ), колапса в търговията с изпадналия в дълбока криза вече бивш СССР и бързата и невинаги успешна приватизация на държавните предприятия в града, започва постепенното закриване на по-голямата част от местните заводи. Малко по-късно са закрити или изпадат в тежка и продължителна криза и заводите, свързани с военната промишленост, които се намират се на територията на града и на общината. Липсата на възможност за препитание на работоспособното население първоначално довежда до много висока безработица , а вследствие на това и до бързото намаляване на самото население на града, поради миграцията му към големите градове и промишлени центрове на България, а също и извън страната. На свой ред, на мястото на мигриралите поповчани, постепенно започва да се заселва население, идващо основно от селата на общината. Населението на Попово се препитава главно със земеделие и преработка на земеделски продукти, в държавните и общински служби и фирми, както и в няколкото частни шивашки и индустриални предприятия. Финансово-икономическата криза, започнала през 1996 г., нанася допълнителен удар върху икономиката на града. През последните няколко години се правят опити за развитие и на туризма , използвайки благоприятното разположение на града спрямо другите по-големи населени места, природните дадености на района и културното му богатство. По различни проекти, спечелени основно от Общината и от някои местни граждански организации, се извършват ремонти на централната част на града, някои квартали, улици, водопроводи, канализация и благоустройството му като цяло. През 2009 – 2010 година Попово се сдобива и със собствена пречиствателна станция за отпадните води, а общинските училища, детските градини и сградите на културните институции са обновени или основно ремонтирани, за да отговорят на съвременните изисквания. През пролетта на 2011 г., основно с европейски средства, започва мащабен ремонт и подмяна на общинската инфраструктура на кварталите „Русаля“ и т. нар. „Ливади“ (улици, тротоари, паркове, водопроводи и канализация), целящи да ги превърнат в модерни и удобни места за живеене. В центъра на града по булевард „България“ през същата година започва изграждането на нов участък от предвидената по градоустройствен план пешеходна зона. Постепенно, макар и бавно и много трудно започва съживяването на града в условията на един основен и все още нерешен проблем – липсата на достатъчно и добре заплатена работа. ↑ Официален сайт на община Попово ↑ Официален сайт на община Попово ↑ Официален сайт на община Попово ↑ Официален сайт на община Попово ↑ Официален сайт на община Попово
Днес в Попово функционира „Многопрофилна болница за активно лечение – Попово“ ЕООД, която има почти 100-годишна история. На 30 януари 1908 г. с царски указ на Фердинанд I е утвърден „Закон за одобрение на правата на здания по санитарните нужди на страната“. В този Указ е предвидено построяването на болница в град Попово. Тя започва да функционира в собствена сграда през 1912 г. в северозападната част на града като Третостепенна държавна болница. Първоначално има капацитет от 20 легла. „МБАЛ-Попово“ ЕООД се намира в югозападния край на града и разполага със 110 легла, разпределени в шест стационарни отделения: Терапевтично; Неврологично; Хирургично (закрито); Детско; Акушеро-гинекологично (закрито); Отделение по анестезиология и интензивно лечение; Диагностично-консултативният ѝ блок се състои от: Приемно-консултативно отделение; Статистика; Клинична лаборатория; Отделение по образна диагностика с кабинети по ултразвукова диагностика, по рентгенова диагностика и по компютърна томография; През пролетта и лятото на 2011 г. се извършва основен ремонт на сградата на болницата, включващ подмяна на дограмата, външна термоизолация и подмяна на системата за отопление с по-икономична.
В града функционират шест детски градини , три основни училища , три гимназии и едно специализирано училище: ОУ „Никола Й. Вапцаров“ с директор Румен Рачев (ул. „Панайот Волов“ № 8); ОУ „Св. Климент Охридски“ с директор Кармелина Колева (ул. „Райна Княгиня“ № 4) ОУ „Любен Каравелов“ с директор Марина Димитрова (ул. „Цар Освободител“ № 17); Гимназия „Христо Ботев“ с директор Атанас Атанасов (ул. „6-и септември“ № 8-а); Професионална гимназия по селско стопанство „Никола Пушкаров“ с директор Теменуга Тодорова (ул. „Раковска“ № 1); Професионална гимназия по техника и лека промишленост с директор в.и.д. Красимир Масълски (ул. „Аспарух“ № 1);
На територията на община Попово извършват дейност 33 народни читалища , които съхраняват, развиват, популяризират и осъществяват културна дейност и насърчават художественото творчество. Към всички читалища има библиотеки с читални, като най-голямата от тях е в Народно читалище „Св. св. Кирил и Методий – 1881“ – Попово, която изпълнява и методически функции. Поповското народно читалище „Св. св. Кирил и Методий – 1881“ датира от 1891 г. Към него функционират: музикална школа (с преподаване на акордеон , синтезатор , пиано , народни инструменти и китара ); детска вокална група; състав за мажоретни и съвременни танци; кръжок по изобразително изкуство; вокална група; етноработилница; киноклуб „Иван Братанов“ и театрален кръжок. От началото на лятото на 2009 г., по спечелен от община Попово проект, в сградата на Читалището започва основен ремонт и преустройство, който завършва през есента на 2010 г. ↑ Официален сайт на община Попово ↑ Грешка при цитиране: Невалиден <ref> таг; не е подаден текст за бележките на име vestnik
Общинският дом на културата в Попово осъществява богата и разнообразна културна дейност на територията на цялата община. Многобройни са изявите на художествените колективи към Дома (фолклорен танцов състав „Веселяче“, танцов състав „Северняци“, танцова Формация „Чар“, Студио за класически и съвременни танци , певческо вокално трио „Агра“ , вокална певческа група „Антола“, кръжок по художествено слово и детска певческа група). Художествени колективи за автентични песни и обичаи има към селата Садина, Светлен, Славяново , Кардам и др. До есента на 2008 г. в Попово съществуваше и Общинският детски комплекс (ОДК) като извънучилищно педагогическо учреждение. В него се обучаваха деца от 6 до 18-годишна възраст в различни кръжоци и спортове: художествено-творчески, научно-познавателни и спортно-туристически. Към него бяха включени и децата от представителния танцов ансамбъл „Северняче“ . Комплексът се помещаваше в старата сграда на бившето начално училище „Св. св. Кирил и Методий“. В Попово функционира и частната картинна галерия „Арт-ТТ“ , която самостоятелно или съвместно с Общината организира изложби на местни и чужди творци. ↑ а б Вестник. Културата в малкия град. Попово, 2007
Първата пиеса , изиграна след Освобождението, в Попово е „Стоян Войвода“, подготвена от читалищната театрална трупа през 1882 г. Дълги години поповското читалище се грижи за театралното дело в града. В края на 1945 г. се създава Читалищен народен театър с артисти-самодейци, претърпял много промени във времето. В неговите постановки са играли популярните български актьори Иван Братанов , Илия Пенев , Яким Михов и Милко Никодимов . В края на 1980-те местното театрално дело запада. Днес най-често в града гостуват театри от Габрово , Велико Търново , Шумен , Търговище , Русе и София , които изнасят своите представления в изцяло обновените през 2010 г. зали на Читалището и Дом на културата. Летният театър на Попово е едно уникално за региона амфитеатрално съоръжение, изградено върху мочурливо място , което е било превърнато в миналото в сметище за централната част на града. Съоръжението е открито официално на 7 май 1966 г., съчетаващо в себе си киносалон под открито небе, театрална сцена за публични изяви и концерти с гримьорни и съблекални и миниигрище за футбол на малки вратички . Неизползван и почти изоставен без поддръжка, Летният театър се връща към нов живот след отдаването му през 1991 г. на концесия на частен предприемач от града и след основния ремонт, извършен през 2006 и 2007 г. Възстановени са сцената, местата за зрителите, отводняването на прилежащия терен, заведението към комплекса и други. ↑ Събев, П. 2003: 31 ↑ Събев, П. 2003: 37 ↑ Събев, П. 2003: 41 ↑ Атанасов, Събев. 1992: 39
Създаден като музейна сбирка към читалището в града през 1957 г., през 1991 г. получава статут на исторически музей. Днешната му експозиция е открита на 2 март 1995 г. Към музея днес функционират отдели: „Археология“, „Етнология“ (етнография), „Нова и най-нова история“ и „Художествен“. Съхранява паметници на културата от района, сред които праисторическа култова пластика, римска бронзова пластика, мраморни оброчни релефи , впечатляваща колекция от възрожденски икони , предмети на стария градски бит , както и предмети, свързани със стопанския, политическия, просветен и културен живот в града и творби на изявени български художници. Фондът на музея съхранява общо около 30 000 музейни единици, а в експозицията му днес са включени близо 2500 най-разнообразни предмета. В отделна сграда (къщата на Мара Тасева) е уредена етнографска експозиция „Бит и култура на градското население от края на 19 -о и началото на 20 -о столетие“, а малки музейни и етнографски сбирки съществуват към читалищата и частни домове на територията на общината в селата Садина , Светлен , Паламарца и др. През есента на 2009 г. на втория етаж на обновеното бивше общинско „Доходно здание“ (или старата община), в централната част на града отвори врати и художествена галерия „ Кирил Майски “ . С решение на ОбС-Попово, галерията днес носи името на известния художник-поповчанин, почетен гражданин на Попово и голям дарител на картини, живеещ в град София. Стопанисва се от ИМ-Попово. Музеят организира периодично научни конференции, повечето доклади от които са събрани в сборници, посветени на миналото на Поповския край. Първоначално поредицата сборници носи името „Попово в миналото“, а от есента на 2009 г. е преименувана на „Попово – минало и бъдеще“. ↑ Сайт на Исторически музей Попово , архив на оригинала от 14 февруари 2008 , https://web.archive.org/web/20080214101020/http://www.museumpopovo.com/ , посетен на 31 март 2008
Основна статия: Градската градина на Попово Идеята за създаването на градска градина в Попово се ражда в началото на 20 век: на 10 октомври 1902 г. от членовете на новосъздаденото поповско туристическо дружество „Сакар тепе“, които обаче не успяват да я реализират. Инициативата е подета от колоездачното дружество, което на 28 юли 1907 г. получава от Общинския съвет 4 декара общинска мера в местността Дьоллюк , в югоизточната част на града, до жп линията за изграждане на колодрум, с който се поставя и началото на самата градина. В по-ново време градината е разширена на изток и север почти до язовир „Каваците“. Около нейните алеи днес се срещат редица видове широколистни и иглолистни дървета ( ясен , явор , чинар , топола , черен бор , бял бор , веймутов бор, хималайски бор , смърч , ела и др.). В градината има детска площадка с люлки и пързалки, две чешми, шадраванче, малко лятно кафе, а от лятото на 2007 г. и модерен комплекс с обновен открит плувен басейн, бар-ресторант и лятна дискотека.
Руският паметник е разположен северно в покрайнините на града. Над него са погребани в братска могила руските войници, загинали в тежките и кръвопролитни сражения при село Светлен през лятото на 1877 г. Първоначално в същата местност е имало два или три паметника, изработени от камък. С течение на времето неподдържаните паметници започват да се рушат и почти се обезличават. През 1930-те години ученици от Поповската гимназия с помощта на градската община подновяват единия от двата паметника. Засаждат хвойни и липи и го ограждат. Вторият постепенно се разрушава и мястото му, където точно се е намирал потъва в забвение. Запазеният и ремонтиран през 1993 г. паметник с каменен постамент и чугунен пилон има надпис: „Тук са погребани руски войни, убити в Руско-турската освободителна война 1877 – 1878 г.“ Старият текст преди ремонта е гласял: „В памет на падналите руски братя в боевете край Попово през Освободителната война 1877 – 1878 г.“ За честването на 100-годишнината от Руско-турската война около Руския паметник е изграден мемориален комплекс с подходи, стълбища, площадки, места за отдих и много дървета и храсти. Комплексът сега не е в добро състояние, но по стара традиция от това място с тържествена литургия и поднасяне на венци започват мероприятията посветени на Освобождението в града. През 1956 г. монументът е обявен за паметник на културата .
Попово е в тесни отношения със следните градове от други държави: Зарайск , Руска федерация – от 1994 г., Къмпулунг , Република Румъния , Воложин , Република Беларус – от 2002 г., Неготино , Северна Македония – от 2003 г., Макаров , Република Украйна – от 2006 г., Арзамас , Руска Федерация, Джан дзън , Китайска Народна Република Скала , Република Гърция – от 2009 г., Тшебница , Република Полша – от 2011 г., ↑ Информация от „Местен вестник“ [ неработеща препратка ] ↑ Списък на побратимени градове , архив на оригинала от 13 април 2016 , https://web.archive.org/web/20160413180955/http://www.namrb.org/filesystem.php?id=12.xls , посетен на 6 юни 2008
Люлебургаз , Република Турция Тръстеник , Република Сърбия Ниш , Република Сърбия Поляница-Здруй , Република Полша Сеути , Кралство Испания
През 1900 г. в града излиза от печат първият вестник, „Народно събуждане“. Днес покритие на Попово и региона имат следните медии: „Местен вестник“. Отпечатва се един път седмично, като се разпространява всеки петък. Наследник на вече несъществуващия „Поповски вестник“, с новини за събитията от региона, забавна страница и исторически четива за Попово и прилежащите му населени места. Може да се прочете или изтегли през официалната страница на община Попово, където се намират почти всички негови излезли броеве в PDF формат; Радио „Антола“ – ефирно FM радио, излъчващо на 89,5 MHz; Кабелна телевизия „Попово Кабел“, излъчваща един път седмично и телевизионно предаване с местни новини и събития, подготвяни от служители на община Попово; „Радиовъзел Попово“ – кабелно радио („радиоточка“), излъчващо всекидневно половинчасово предаване за града и общината;
Футболният отбор на града се нарича „ ФК Черноломец “. Звездният миг на отбора е 6 май 1946 г., когато играе на финала на първия национален турнир за купата на Съветската армия в София срещу „ Левски “, но губи срещата с резултат 4:1. Волейболният отбор за мъже на града се нарича ВК „Попово 09“ (наследник на ВК „Попово“) и успешно се състезава в северната „А“ елитна волейболна група. През 1998 г. е създаден ВК „Черноломец – Попово 98“ , в който тренират деца – момчета и момичета. Отборът по тенис на маса за мъже на града се нарича „Роса 1“ (СКТМ „Роса – 1“) и е един от най-добрите професионални отбори в страната. Финансира се основно от едноименното предприятие в Попово и отчасти от общинския бюджет.
В традиционната кухня на старите поповски семейства има много интересно съчетание на класическата в миналото западноевропейска и българска кулинарна традиция, но тя е почти забравена поради масовото изселване на тези „стари граждани“ от града към градовете Шумен , Варна и София .
Градът е разположен амфитеатрално по дължината на река Поповски Лом , (наричана още Калакоч дере), върху двата срещуположни хълма и в самата долина. В близкото минало, преди извършването на корекциите на трасето на железопътната линия София-Варна , тя преминава непосредствено в покрайнините на града. Попово граничи със землищата на селата Гагово , Зараево , Кардам , Медовина и Паламарца . Северната част от града е построена върху дебели пластове от чакъл и пясък, а надълбоко в почвата се намират животински останки от терциера . В по-далечното минало градът се е делял на няколко махали , границите на които днес са напълно размити: Бакал Николовите, Балканджийската махала, Горната махала, Гьочоолу малеси, Долната махала, Каракачан малеси, Портакал малеси, Събкоолу малеси, Чаршията и Черкезката махала. В близост до града, край селата Ковачевец и Паламарца, се намира най-високото място в Поповско, връх Калакоч (485 метра ), който е и третата по височина точка в Дунавската равнина . ↑ Димитрова-Тодорова, Л. 2006: 141. ↑ Попов, Кънев. 1929: 104. ↑ Димитрова-Тодорова, Л. 2006: 141 – 142. ↑ Попов, Кънев, 1929: 7.
Попово има благоприятно географско разположение спрямо главните транспортни коридори на страната. Намира в средата на един триъгълник, затворен от първокласните пътища 5 ( Европейски път E85 , Велико Търново – Русе ), 2 ( Европейски път E70 , Варна – Шумен – Русе) и 4 ( Европейски път E772 , Велико Търново – Търговище – Шумен – Варна). Най-близката държавна граница до града е северната, на 77 километра, при град Русе. Южно от града, между Попово и квартал Сеячи, преминава железопътната линия София – Варна. Железопътна гара Попово се обслужва от всички влакове. Попово е център на автобусни линии, които го свързват както с повечето села в общината, така и с близките градове. Превозването на пътниците до близките населени места се извършва основно от бившата общинска транспортна фирма и от по-малки частни превозвачи. Местната автогара се намира в централната част на града и осигурява транспорт както до малките населени места на общината, така и до градовете Търговище (36 km), Велико Търново (75 km), Русе (75 km), Разград (35 km), Опака (15 km), Габрово (115 km), Варна (175 km), София (300 km) и други.
Климатът на територията на община Попово е умереноконтинентален . Зимата е студена. Силните снежни бури през зимата предизвикват навявания от сняг. Пролетта настъпва около средата на месец март , когато се установява устойчиво задържане на температурата на въздуха над 5 градуса. През пролетта от югозапад и запад нахлуват влажни въздушни маси. Въпреки сравнително голямата надморска височина и близостта на Стара планина , лятото е горещо и обикновено сухо. Тогава до града достигат тропични въздушни маси. Средната максимална температура през месеците юли и август е съответно 28,8 и 28,6 градуса. При интензивни затопления абсолютните температури достигат до 41 – 42 градуса. Валежите като цяло са недостатъчни. Максимумът им е в началото на лятото. През месеците юли , август , а понякога и септември се наблюдава и засушаване. Преобладаващи в района са западните ветрове, като в около 50 % от дните на годината времето е тихо.
Градът е преобладаващо християнски, а повечето от околните села – с компактно мюсюлманско население ( турци , българи мюсюлмани ) и ромски общности, изповядващи както исляма , така и християнството . В Попово функционират два православни християнски храма : завършената през 1863 г. възрожденска църква „ Свети Архангел Михаил “, известна още и като „старата църква“, и църквата „ Успение на Пресвета Богородица “ със стенописи от проф. Никола Маринов , проф. Никола Ганушев и Цанко Василев, започната през 1908 г. и завършена след прекъсвания на строителните работи през 1931 г. Малко преди Коледа на 2007 г. приключи реставрирането и опресняването на стенописите в църковния храм от екипа на реставратора Лука Делийски, а на 9 март 2008 г. храмът наново бе осветен от русенския митрополит Неофит . В двора на старата църква, освен паметниците на местни свещеници, са запазени и надгробни паметници на загинали руски войници и офицери в сраженията при село Светлен по време на Руско-турската война (1877 – 1878) . В Градската градина се намира също и един малък действащ православен параклис „Рождество на Пресвета Богородица“, построен през 1908 г. и реставриран с дарения на поповските граждани през 1990-те. Изографисан е от Митко Игнатов, а олтарът му е изработен от Валери Стефанов. За пръв път в историята на града на 29 юни 2013 г. е отслужена Тържествена света литургия лично от патриарха на България в храма „Свето Успение Богородично“ – патриарх Неофит , при неговото посещение в Попово. В Ромската махала функционира преустроена в джамия къща, а за нуждите на мюсюлманите в Попово се използва и сградата на бившия „Дом на учителя“ (някогашното турско училище), намираща се до Летния театър. ↑ Стоянова, Василева, Събев. 2004: 167 – 168. ↑ Стоянова, Василева, Събев. 2004: 169 – 170. ↑ Стоянова, Василева, Събев. 2004: 170 – 171.
В Поповското землище се намират три праисторически селищни могили от каменно-медната епоха – една северозападно от града и по една в кварталите Невски и Сеячи , както и девет тракийски надгробни могили от римската епоха. Надгробните могили са разпределени в два могилни некропола , но повечето от тях са вече унищожени от иманярски разкопки. Върху селищните могили в миналото са откривани и следи от антични и средновековни градежи. Югоизточно от бившия свинекомплекс на града се намира и най-голямото антично селище от римската епоха в поповското землище. Западно от Попово, под вилната зона, в миналото са били откривани и останки от малко средновековно селище от Първото българско царство .
Данъчен османо-турски документ от 1524 г., касаещ днешното селище Попово, гласи: „... Село Евренос, с друго име Кулфал факъх, а също Поп Алагьоз ...“ За втори път името на селището се споменава и в тимарски османски регистър от 1555 г. отново като село Поп Алагьоз (пъстроокият поп), Кулфал Факъх или Евренос , по името на най-големия земевладелец с вакъфи в района – Евренос бей . Тогава селцето е било част от Никополски санджак , като селище от Разградската кааза . В турски данъчен регистър от 1573 г. като име на селището се сочи само Поп Алагьоз и това име се налага за продължителен период от време. По-късно е известно и под името Попкьой ( „Попово село“ ), като за основаването му от един свещеник и до днес е запазена интересна легенда, разказвана основно през 19 и 20 век. Селището е известно и като Кара Лом (Черен Лом). Непосредствено до Освобождението село Попкьой е част от нахия Кара Лом, Разградска кааза, Русчушки санджак, Дунавски вилает , а след това попада първоначално в Русенска губерния , Разградски окръг. ↑ Цонев, С. 2011: 6. ↑ Ковачев, Р. 1999: 31 – 32. ↑ Атанасов, Събев. 1992: 6. ↑ Атанасов, И. 1994: 40
По време на Освободителната война, 1877 – 1878 г. за пръв път руски войски влизат в Попово на 16 юли 1877 г., а окончателното освобождение на селището, заедно с околните села се извършва на 15 януари 1878 г. (27 януари нов стил) от Русчушкия (Източния) отряд на руската армия . След Освобождението селището изпреварва икономически останалите околни населени места, главно благодарение на предприемчивия дух на новите заселници – балканджии , дошли основно от Габровско , Търновско , Еленско , Дряновско , Тревненско и Горнооряховско , които заменят изселващото се турско население. Макар и по-малко на брой, преселници идват и от Разградско , Шуменско , Сливенско и Ловешко . Поради географските си дадености и наличието на предприемчиви и напредничави за времето си жители, през 1880 г. село Попово е обявено за околийски център на Поповска околия, включваща първоначално 48 прилежащи селища, а на 10 юни 1883 г. с княжески указ Попово е обявено за градец (градче). Най-голям икономически подем в градчето настъпва след прокарването на железопътната линия София - Варна , минала в непосредствена близост до Попово благодарение на силния натиск на местната общественост върху правителството и откриването на поповската жп гара през 1899 година, което превръща градчето в първостепенен земеделски, търговски, а по-късно и икономически център за района. През 1920-те и 1930-те години градът започва да се превръща и в много добре развит икономически център с маслобойна – собственост на братя Доневи, действаща и сега като търговско дружество под името и марката „Роса“, значим доставчик на олио в страната; две тухларни, прераснали в керамичната фабрика на братя Иванови. Предприятието продължава да функционира и до днес след неговата успешна приватизация под името „Родна индустрия – Попово“ ООД; много модерна за времето си мелница, изградена от Иван Колчев, която работи и до днес; плетачна фабрика на братя Славови; бояджийска фабрика; печатница с издателство и книговезница „Просвета“ на Иван Ст. Калчев с машини, специално доставени от Германия , закрита през 1980-те години. Имало е и малка фабрика за производство на безалкохолни напитки, основана в началото на 20 век; тютюнева фабрика „Фар“ станала собственост на картел Градеви – Дякови и много други по-малки предприятия от леката промишленост . През 1904 г. е основана Българска земеделска кредитна банка , а функциониращата и до днес Популярна банка – Попово е основана на 9 юни 1919 г. Електрификацията на града започва през 1926 г., като на 19 декември същата година светва и първата улична електрическа лампа. Попово е бил и център на най-големия пазар на живи животни в Североизточна България. След 1947 г. почти всички по-големи и важни промишлени мощности са пренесени в град Търговище , за да дадат начало на промишлеността и там. ↑ Атанасов, Събев. 1992: 8. ↑ Атанасов, И. 1994: 42 – 43 ↑ Атанасов, Събев: 1992: 15 ↑ Атанасов, Събев: 1992: 20 ↑ Атанасов, Събев: 1992: 23 – 24
След Деветосептемврийския преврат през 1944 г. и окрупняването и национализацията на частните промишлени мощности, постепенно се създават множество заводи, работещи до 1990-те : заводите „Спорт“, „Ален мак“, ремонтен завод, завод „Възход“, керамична фабрика, винзавод, хлебозавод и др. През 1960-те започват да функционират ПК „Петър Лазаров“ (в сферата на услугите), „Сортови семена“, „Пътно управление“, млекоцентрала „Сердика“, а през 1970-те – завод „Родина“, завод „Хлебна промишленост“, фабрика „Искра“, завод „Чавдар“ и други. През 1980-те са създадени ПЖК „Родопа“, сепараторен цех (прераснал в завод), електроапаратурен завод и други. Най-силен стимул в развитието си местната промишленост получава по линия на интегрирането на промишлеността на социалистическите държави в СИВ и по линия на оръжейната промишленост на тези държави. Повечето от поповските предприятия строят дъщерни цехове и в близките села, с което осигуряват постоянни доходи и на селското население в района. За нуждите на работещите в тази огромна за размерите на град Попово промишлена зона през 1971 г. започва изграждането на нов квартал (ЖК „Запад“ или „Русаля“), застроен изцяло с многоетажни блокове, където живеят новите работници, придошли главно от близките села. През същата 1971 г. към град Попово са присъединени две от най-близките села – Невски и Сеячи , и са превърнати в негови квартали , с което се оформя днешният териториален облик на селището. До 1990 г. предприятията на Попово страдат от постоянен недостиг на работна ръка и това води до неколкократното увеличаване на неговото население, главно за сметка на миграцията от селата към града. През зимата на 1986 г., след серия силни земни трусове, започнали на 7 декември, с епицентър при с. Асеново , Стражишко, се налага да бъде отремонтирана или укрепена по-голямата част от обществените сгради и заводската инфраструктура. Немалка част от жилищата на Попово, особено разположените в северната и южната част на града умишлено са разрушени поради опасност от събаряне и построени отново. ↑ Атанасов, Събев. 1992: 36 – 40 ↑ Атанасов, Събев. 1992: 40. ↑ Атанасов, Събев. 1992: 42
След разпадането на икономическия и военния съюз на социалистическите държави ( СИВ и Варшавския договор ), колапса в търговията с изпадналия в дълбока криза вече бивш СССР и бързата и невинаги успешна приватизация на държавните предприятия в града, започва постепенното закриване на по-голямата част от местните заводи. Малко по-късно са закрити или изпадат в тежка и продължителна криза и заводите, свързани с военната промишленост, които се намират се на територията на града и на общината. Липсата на възможност за препитание на работоспособното население първоначално довежда до много висока безработица , а вследствие на това и до бързото намаляване на самото население на града, поради миграцията му към големите градове и промишлени центрове на България, а също и извън страната. На свой ред, на мястото на мигриралите поповчани, постепенно започва да се заселва население, идващо основно от селата на общината. Населението на Попово се препитава главно със земеделие и преработка на земеделски продукти, в държавните и общински служби и фирми, както и в няколкото частни шивашки и индустриални предприятия. Финансово-икономическата криза, започнала през 1996 г., нанася допълнителен удар върху икономиката на града. През последните няколко години се правят опити за развитие и на туризма , използвайки благоприятното разположение на града спрямо другите по-големи населени места, природните дадености на района и културното му богатство. По различни проекти, спечелени основно от Общината и от някои местни граждански организации, се извършват ремонти на централната част на града, някои квартали, улици, водопроводи, канализация и благоустройството му като цяло. През 2009 – 2010 година Попово се сдобива и със собствена пречиствателна станция за отпадните води, а общинските училища, детските градини и сградите на културните институции са обновени или основно ремонтирани, за да отговорят на съвременните изисквания. През пролетта на 2011 г., основно с европейски средства, започва мащабен ремонт и подмяна на общинската инфраструктура на кварталите „Русаля“ и т. нар. „Ливади“ (улици, тротоари, паркове, водопроводи и канализация), целящи да ги превърнат в модерни и удобни места за живеене. В центъра на града по булевард „България“ през същата година започва изграждането на нов участък от предвидената по градоустройствен план пешеходна зона. Постепенно, макар и бавно и много трудно започва съживяването на града в условията на един основен и все още нерешен проблем – липсата на достатъчно и добре заплатена работа. ↑ Официален сайт на община Попово ↑ Официален сайт на община Попово ↑ Официален сайт на община Попово ↑ Официален сайт на община Попово ↑ Официален сайт на община Попово
Днес в Попово функционира „Многопрофилна болница за активно лечение – Попово“ ЕООД, която има почти 100-годишна история. На 30 януари 1908 г. с царски указ на Фердинанд I е утвърден „Закон за одобрение на правата на здания по санитарните нужди на страната“. В този Указ е предвидено построяването на болница в град Попово. Тя започва да функционира в собствена сграда през 1912 г. в северозападната част на града като Третостепенна държавна болница. Първоначално има капацитет от 20 легла. „МБАЛ-Попово“ ЕООД се намира в югозападния край на града и разполага със 110 легла, разпределени в шест стационарни отделения: Терапевтично; Неврологично; Хирургично (закрито); Детско; Акушеро-гинекологично (закрито); Отделение по анестезиология и интензивно лечение; Диагностично-консултативният ѝ блок се състои от: Приемно-консултативно отделение; Статистика; Клинична лаборатория; Отделение по образна диагностика с кабинети по ултразвукова диагностика, по рентгенова диагностика и по компютърна томография; През пролетта и лятото на 2011 г. се извършва основен ремонт на сградата на болницата, включващ подмяна на дограмата, външна термоизолация и подмяна на системата за отопление с по-икономична.
В града функционират шест детски градини , три основни училища , три гимназии и едно специализирано училище: ОУ „Никола Й. Вапцаров“ с директор Румен Рачев (ул. „Панайот Волов“ № 8); ОУ „Св. Климент Охридски“ с директор Кармелина Колева (ул. „Райна Княгиня“ № 4) ОУ „Любен Каравелов“ с директор Марина Димитрова (ул. „Цар Освободител“ № 17); Гимназия „Христо Ботев“ с директор Атанас Атанасов (ул. „6-и септември“ № 8-а); Професионална гимназия по селско стопанство „Никола Пушкаров“ с директор Теменуга Тодорова (ул. „Раковска“ № 1); Професионална гимназия по техника и лека промишленост с директор в.и.д. Красимир Масълски (ул. „Аспарух“ № 1);
На територията на община Попово извършват дейност 33 народни читалища , които съхраняват, развиват, популяризират и осъществяват културна дейност и насърчават художественото творчество. Към всички читалища има библиотеки с читални, като най-голямата от тях е в Народно читалище „Св. св. Кирил и Методий – 1881“ – Попово, която изпълнява и методически функции. Поповското народно читалище „Св. св. Кирил и Методий – 1881“ датира от 1891 г. Към него функционират: музикална школа (с преподаване на акордеон , синтезатор , пиано , народни инструменти и китара ); детска вокална група; състав за мажоретни и съвременни танци; кръжок по изобразително изкуство; вокална група; етноработилница; киноклуб „Иван Братанов“ и театрален кръжок. От началото на лятото на 2009 г., по спечелен от община Попово проект, в сградата на Читалището започва основен ремонт и преустройство, който завършва през есента на 2010 г. ↑ Официален сайт на община Попово ↑ Грешка при цитиране: Невалиден <ref> таг; не е подаден текст за бележките на име vestnik
Общинският дом на културата в Попово осъществява богата и разнообразна културна дейност на територията на цялата община. Многобройни са изявите на художествените колективи към Дома (фолклорен танцов състав „Веселяче“, танцов състав „Северняци“, танцова Формация „Чар“, Студио за класически и съвременни танци , певческо вокално трио „Агра“ , вокална певческа група „Антола“, кръжок по художествено слово и детска певческа група). Художествени колективи за автентични песни и обичаи има към селата Садина, Светлен, Славяново , Кардам и др. До есента на 2008 г. в Попово съществуваше и Общинският детски комплекс (ОДК) като извънучилищно педагогическо учреждение. В него се обучаваха деца от 6 до 18-годишна възраст в различни кръжоци и спортове: художествено-творчески, научно-познавателни и спортно-туристически. Към него бяха включени и децата от представителния танцов ансамбъл „Северняче“ . Комплексът се помещаваше в старата сграда на бившето начално училище „Св. св. Кирил и Методий“. В Попово функционира и частната картинна галерия „Арт-ТТ“ , която самостоятелно или съвместно с Общината организира изложби на местни и чужди творци. ↑ а б Вестник. Културата в малкия град. Попово, 2007
Първата пиеса , изиграна след Освобождението, в Попово е „Стоян Войвода“, подготвена от читалищната театрална трупа през 1882 г. Дълги години поповското читалище се грижи за театралното дело в града. В края на 1945 г. се създава Читалищен народен театър с артисти-самодейци, претърпял много промени във времето. В неговите постановки са играли популярните български актьори Иван Братанов , Илия Пенев , Яким Михов и Милко Никодимов . В края на 1980-те местното театрално дело запада. Днес най-често в града гостуват театри от Габрово , Велико Търново , Шумен , Търговище , Русе и София , които изнасят своите представления в изцяло обновените през 2010 г. зали на Читалището и Дом на културата. Летният театър на Попово е едно уникално за региона амфитеатрално съоръжение, изградено върху мочурливо място , което е било превърнато в миналото в сметище за централната част на града. Съоръжението е открито официално на 7 май 1966 г., съчетаващо в себе си киносалон под открито небе, театрална сцена за публични изяви и концерти с гримьорни и съблекални и миниигрище за футбол на малки вратички . Неизползван и почти изоставен без поддръжка, Летният театър се връща към нов живот след отдаването му през 1991 г. на концесия на частен предприемач от града и след основния ремонт, извършен през 2006 и 2007 г. Възстановени са сцената, местата за зрителите, отводняването на прилежащия терен, заведението към комплекса и други. ↑ Събев, П. 2003: 31 ↑ Събев, П. 2003: 37 ↑ Събев, П. 2003: 41 ↑ Атанасов, Събев. 1992: 39
Създаден като музейна сбирка към читалището в града през 1957 г., през 1991 г. получава статут на исторически музей. Днешната му експозиция е открита на 2 март 1995 г. Към музея днес функционират отдели: „Археология“, „Етнология“ (етнография), „Нова и най-нова история“ и „Художествен“. Съхранява паметници на културата от района, сред които праисторическа култова пластика, римска бронзова пластика, мраморни оброчни релефи , впечатляваща колекция от възрожденски икони , предмети на стария градски бит , както и предмети, свързани със стопанския, политическия, просветен и културен живот в града и творби на изявени български художници. Фондът на музея съхранява общо около 30 000 музейни единици, а в експозицията му днес са включени близо 2500 най-разнообразни предмета. В отделна сграда (къщата на Мара Тасева) е уредена етнографска експозиция „Бит и култура на градското население от края на 19 -о и началото на 20 -о столетие“, а малки музейни и етнографски сбирки съществуват към читалищата и частни домове на територията на общината в селата Садина , Светлен , Паламарца и др. През есента на 2009 г. на втория етаж на обновеното бивше общинско „Доходно здание“ (или старата община), в централната част на града отвори врати и художествена галерия „ Кирил Майски “ . С решение на ОбС-Попово, галерията днес носи името на известния художник-поповчанин, почетен гражданин на Попово и голям дарител на картини, живеещ в град София. Стопанисва се от ИМ-Попово. Музеят организира периодично научни конференции, повечето доклади от които са събрани в сборници, посветени на миналото на Поповския край. Първоначално поредицата сборници носи името „Попово в миналото“, а от есента на 2009 г. е преименувана на „Попово – минало и бъдеще“. ↑ Сайт на Исторически музей Попово , архив на оригинала от 14 февруари 2008 , https://web.archive.org/web/20080214101020/http://www.museumpopovo.com/ , посетен на 31 март 2008
Основна статия: Градската градина на Попово Идеята за създаването на градска градина в Попово се ражда в началото на 20 век: на 10 октомври 1902 г. от членовете на новосъздаденото поповско туристическо дружество „Сакар тепе“, които обаче не успяват да я реализират. Инициативата е подета от колоездачното дружество, което на 28 юли 1907 г. получава от Общинския съвет 4 декара общинска мера в местността Дьоллюк , в югоизточната част на града, до жп линията за изграждане на колодрум, с който се поставя и началото на самата градина. В по-ново време градината е разширена на изток и север почти до язовир „Каваците“. Около нейните алеи днес се срещат редица видове широколистни и иглолистни дървета ( ясен , явор , чинар , топола , черен бор , бял бор , веймутов бор, хималайски бор , смърч , ела и др.). В градината има детска площадка с люлки и пързалки, две чешми, шадраванче, малко лятно кафе, а от лятото на 2007 г. и модерен комплекс с обновен открит плувен басейн, бар-ресторант и лятна дискотека.
Руският паметник е разположен северно в покрайнините на града. Над него са погребани в братска могила руските войници, загинали в тежките и кръвопролитни сражения при село Светлен през лятото на 1877 г. Първоначално в същата местност е имало два или три паметника, изработени от камък. С течение на времето неподдържаните паметници започват да се рушат и почти се обезличават. През 1930-те години ученици от Поповската гимназия с помощта на градската община подновяват единия от двата паметника. Засаждат хвойни и липи и го ограждат. Вторият постепенно се разрушава и мястото му, където точно се е намирал потъва в забвение. Запазеният и ремонтиран през 1993 г. паметник с каменен постамент и чугунен пилон има надпис: „Тук са погребани руски войни, убити в Руско-турската освободителна война 1877 – 1878 г.“ Старият текст преди ремонта е гласял: „В памет на падналите руски братя в боевете край Попово през Освободителната война 1877 – 1878 г.“ За честването на 100-годишнината от Руско-турската война около Руския паметник е изграден мемориален комплекс с подходи, стълбища, площадки, места за отдих и много дървета и храсти. Комплексът сега не е в добро състояние, но по стара традиция от това място с тържествена литургия и поднасяне на венци започват мероприятията посветени на Освобождението в града. През 1956 г. монументът е обявен за паметник на културата .
Попово е в тесни отношения със следните градове от други държави: Зарайск , Руска федерация – от 1994 г., Къмпулунг , Република Румъния , Воложин , Република Беларус – от 2002 г., Неготино , Северна Македония – от 2003 г., Макаров , Република Украйна – от 2006 г., Арзамас , Руска Федерация, Джан дзън , Китайска Народна Република Скала , Република Гърция – от 2009 г., Тшебница , Република Полша – от 2011 г., ↑ Информация от „Местен вестник“ [ неработеща препратка ] ↑ Списък на побратимени градове , архив на оригинала от 13 април 2016 , https://web.archive.org/web/20160413180955/http://www.namrb.org/filesystem.php?id=12.xls , посетен на 6 юни 2008
Люлебургаз , Република Турция Тръстеник , Република Сърбия Ниш , Република Сърбия Поляница-Здруй , Република Полша Сеути , Кралство Испания
През 1900 г. в града излиза от печат първият вестник, „Народно събуждане“. Днес покритие на Попово и региона имат следните медии: „Местен вестник“. Отпечатва се един път седмично, като се разпространява всеки петък. Наследник на вече несъществуващия „Поповски вестник“, с новини за събитията от региона, забавна страница и исторически четива за Попово и прилежащите му населени места. Може да се прочете или изтегли през официалната страница на община Попово, където се намират почти всички негови излезли броеве в PDF формат; Радио „Антола“ – ефирно FM радио, излъчващо на 89,5 MHz; Кабелна телевизия „Попово Кабел“, излъчваща един път седмично и телевизионно предаване с местни новини и събития, подготвяни от служители на община Попово; „Радиовъзел Попово“ – кабелно радио („радиоточка“), излъчващо всекидневно половинчасово предаване за града и общината;
Футболният отбор на града се нарича „ ФК Черноломец “. Звездният миг на отбора е 6 май 1946 г., когато играе на финала на първия национален турнир за купата на Съветската армия в София срещу „ Левски “, но губи срещата с резултат 4:1. Волейболният отбор за мъже на града се нарича ВК „Попово 09“ (наследник на ВК „Попово“) и успешно се състезава в северната „А“ елитна волейболна група. През 1998 г. е създаден ВК „Черноломец – Попово 98“ , в който тренират деца – момчета и момичета. Отборът по тенис на маса за мъже на града се нарича „Роса 1“ (СКТМ „Роса – 1“) и е един от най-добрите професионални отбори в страната. Финансира се основно от едноименното предприятие в Попово и отчасти от общинския бюджет.
В традиционната кухня на старите поповски семейства има много интересно съчетание на класическата в миналото западноевропейска и българска кулинарна традиция, но тя е почти забравена поради масовото изселване на тези „стари граждани“ от града към градовете Шумен , Варна и София .
Категории / Тагове
Отзиви
Няма отзиви все още. Скоро ще позволим добавяне на мнения.
