Трескавец

Селото е създадено около 1530 година от анадолски турци с първоначално име Касърга ( ураган ). Първоначално селото се е намирало в местността Ериклер чукуру-Гюня. За първи път името на селото като Касърга се среща в османо-турски регистри през 1541 година заедно с името Карахъзърлъ (Моравка). Тогава селото се е състояло от 14 семейства. Преданията относно първите създатели на селото гласят, че са били така наречените родове като Шкодралълар, Карахасанлар и Сакаллъогуллар. Постепенно селото се е преместило на днешното си място, където по-рано е било блатисто и гористо. Българското име на селото е дадено на 7 декември 1934 г. с правителствен Указ № 3775.

Из записките на Иван Якимов – първият учител българин в с. Трескавец, 1927 година.

„... Според показанията на стари турци и запазен надгробен надпис селото е заселено около 300 години преди Освобождението. В началото селото е било в местността Гюня, но когато е върлувала чумата се заселили в горния край. Аз ги заварих през 1927 година в четири махали с джамията по средата на поляната Домуз гьол, а на североизток от нея не далеч бяха изоставените турски гробища, заемащи площ повече от декар с грамадни и вековни брястови дървета. Околните стени на джамията са изградени с брястови дъски дълги 6 метра, широки 70 – 80 см. и дебели 5 – 6 см. Според преданието дървеният материал за строежа на джамията е сечен при самата джамия край Домуз гьол. Наречен е така, защото в околността са обитавали диви свине и наистина самото място беше низина, в която през зимата и късна пролет имаше застояла вода, в която се оглеждаше стара върба. В селото имаше около 120 семейства, от които само едно българско семейство – бакалина Христо Стоев от село Върбица (сега град).“

Из записките на Ганчо Енев – учител от гр. Омуртаг, 1939 година.

„... Трескавец е пръснато турско селище над десния бряг на река Ялъдере. Изложено на бурите и трескавиците. Състои се от: Джами махле, в която се виждат вековна ела, мощни брястове и орехи, и Йотеки махле над река Ялъдере. През освободителната война хората от селото са избягали в гр. Търговище и с. Черенча (Шуменско). След войната някои се върнали в селото, а други са се изселили в Турция . В селото има народно първоначално турско училище, джамия, бакалия. Хората се занимават с дърварство, скотовъдство и земеделие.“

Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) в с. Трескавец е възникнало на 28 февруари 1956 година.

Трескавец е разположено в Предбалкана . Намира се на 18 км от Антоново , на 15 км от Омуртаг и на 0,5 км югозападно от пътя Омуртаг – Попово . Село Трескавец е самостоятелно кметство в състава на община Антоново и в неговия състав не влизат други населени места. В България има само едно населено място с наименование „Трескавец“. То се намира в историко-географската местност Сланник (до 1942 г. Тузлук) и е най-голямото село в община Антоново. Най-близко разположеното село е Моравка . На около 1 км от селото е язовир „ Ястребино “. Основният поминък на населението е селското стопанство.

Всяка година първата седмица на месец септември се провежда традиционен селски събор. Всяка събота в селото има пазар. Има футболен клуб „Сокол“, откъдето започва кариерата на нападателя на футболен клуб „ Берое “ Исмаил Иса . До село Трескавец се намира язовир „Ястребино“ на Голяма река. Той е най-големият язовир в област Търговище със залята площ от 4800 дка и е сред най-големите в България. Използва се и като място за отдих и риболов .

Няма отзиви все още. Скоро ще позволим добавяне на мнения.