Тръстика

За пръв път името на селото, макар и като мезра (разорено, изоставено село) се среща в османо-турски документи от 1524 г. От данъчен регистър от 1555 г. става ясно, че селото по това време вече е било възстановено и животът в него продължил и до днес. Преди 1877 г. селото на два пъти било нападано от чумна епидемия и на два пъти жителите му били принудени да го местят, за да се спасят от неизличимата тогава болест. Било е в местностите Каяджика и Ада йолу. При последното изместване жителите му се заселили в местността Фазла, където се намира селото и до днес.

Селото имало около 150 турски и 30 български къщи. Отначало някои българи са идвали в село Сазлъ ( тръстика ), както то се е наричало, като ратаи и занаятчии при турците от различни населени места, а впоследствие част от тях оставали и се заселвали. Имало дошли българи и от селищата на Стара планина . Името си селото получило поради многото тръстика, растяща в ливадите около него. В центъра на Сазлъ живеел богат турчин, притежател на голямо поземлено владение в района ( зиамет ), който владеел ливадите наоколо и много други местности.

Има запазени и до днес документи от 60-те год на 19 век за насилствено помохамеданчване на българи от селото.

По време на О свободителната война турците спасили своите съселяни от български произход, като тайно ги извели от селото на Канарата. От там те избягали към село Благоево и стигнали до днешното село Орловец , където дочакали края на сраженията и на войната в техния край. След Освобождението много от турците се изселили в Турция , а новите български заселници дошли от селата Никюп , Търновско, Конак и Паламарца , Поповско, Благоево (бившето Батемберг), Разградско , и други съседни села. Старата джамия е била изоставена след освобождението.

През 1898 г. в селото имало 85 български и 106 турски къщи.

Във войните за национално обединение (1912 – 1918 г.) селото дава 36 загинали по фронтовете войници, а във Втората световна война – двама загинали. Имената на загиналите са изписани върху паметна плоча, поставена на сградата на кметството.

През 1934 г. селото било преименувано на Тръстика , чрез буквален превод на старото турско име.

През 1937 г. била построена новата селска църква „ Свети Димитър “, поради лошото състояние и невъзможността успешно да се ремонтира старата.

Старите български родове на селото са били: Гайдарджиовите, Ганьоолте, Дядовите Рачкови, Пенчоолте, Стаматоолте, Терзоолте, Хаджи Петровите и др.

Днес в село Тръстика живеят българи , турци и роми .

Селото е от полупланински тип и се намира на около 21 км североизточно от град Попово и на около 18 км югозападно от град Разград , на 300 – 500 м надморска височина. Землището му граничи със землищата на селата Благоево , Островче , Миладиновци , Еленово и Ломци . Асфалтирани шосета водят до градовете Разград и Попово и до селата Еленово , Кардам и Благоево . Черни пътища го свързват със селата Ломци , Миладиновци и Островче . В Търговищка област селото е от 1959 г. Към Поповска община то е включено през 1987 г., а преди това е било съставна част от Разградска околия . Около него има много мочурливи места, а в северната му част тече малката рекичка – „Ряката“, приток на река Малки Лом .

Състои се от следите четири махали: Горната махала, Гюргевската махала, Конаклийската махала и Фазла махала.

Няма отзиви все още. Скоро ще позволим добавяне на мнения.