Гарваново

По сведения на Филип Баранов селото е основано през 1760 г. постепенно от преселили се българи от близкото село Гедикли (българската махала).

Тогава в с. Гедикли, разположено на 2 км югоизточно от днешното с. Гарваново, се появила страшна болест чума. По думи на стари хора на ден са умирали по 13 – 14 души. За предизвестие, че в къщата има смърт се издигали бели флагове. По-стари хора разказват, че Бог е изпратил това наказание, защото селяните не посрещали тържествено обхождащия района си владика, който уж изпросил това проклятие за селото. Изплашени, слисани, неможещи да се справят с болестта, жителите търсят спасение в бягство от селото. През една пролетна вечер няколко сродни семейства решават и напускат селото, мъчейки се да избягат от наказанието на болестта. Те се отправят в северозападна посока. Местността, в която се настаняват, е камениста. Загрижените техни близки и съседи тръгват да ги търсят. След няколкодневно бродене и търсене съселяните им, изкачвайки се на височината „Паламидите“, виждат покрай река Банска новопостроени колиби. Един от търсещите се провиква: „Ей ги хе... хе нашите, где са накацали като гарвани!. Виждате ли ги?" Така новообразуваното селище, което се разполага между тогавашните села Карапазарли и Гедикли, получава името си – Гарваново.

През следващите дни всички жители на с. Гедикли се заселват по поречието на реката, там, където тя напуска скалистата местност и се отправя в равнината.

Турският управник на с. Гедикли благословил новото селище и то заживяло своя си живот, постепенно разраствайки се и запълвайки малката долина на р. Банска.

Събор в началото на юли на центъра в селото.

Петър Янев (1886-1925), политик Иван Петев Димов (1934-2020), богослов.

Няма отзиви все още. Скоро ще позволим добавяне на мнения.