Доситеево

В близост до селото е крепостта Кастра Рубра , изградена на стария римски път за Константинопол . Тя е била крайпътна станция (мансио), служеща за смяна на конете на римската държавна поща . В околностите на селото има руини на тракийски и византийски селища. Един от най-интересните обекти в землището на селото е тракийското светилище Хасарчето или Кончето. По своя характер това са скални образувания, надвиснали над Балъчката река и свързани с тясно седло с височините северозападно от селото. По разположението си реката и скалите наподобяват разположението на Янтра и Царевец при Велико Търново – светилището е високо горе, обхващащо една скална китка, надвиснала над реката. Преди години в ниското е имало воденица , правени са и опити да се отведе водата с каменна вада, но това се оказва непосилно. Проучвания на археолога Б. Бориславов показват, че светилището е съществувало през ранножелязната епоха , може би и по-рано - през бронзовата . Като култови места са използвани и скалните площадки оттатък река. Специфичността на светилището подсказва един активен култов живот в района, в който хората са почитали скалите , от които са отправяли своите молитви и жертвоприношения към почитаните божества .

Самото село, според фолклорната му история се е местило на 3 места:

Първо - на мястото, където е язовирът . Оттам е минавал пътя на турската хазна , но понеже тя е нападната, селяните са прогонени от турците. Второ - в местността Юртето, където са сегашните гробища, в които най-ранния гроб е от 1877 г. Там селяните страдат от притеснения от страна на турците и затова пак се местят. Трето - днешното място, като първите заселници тук са били Чукалците.

По предание се знае и че двама хайдушки войводи – Станко и Стратия, баща и син - са били от с. Доситеево и всявали с храбростта си толкова голям страх сред турците, че те дори не смеели да се отбият в селото. Дружината им напада (например при Халитовата кория край днешното село Георги Добрево, когато хайдутите избиват охраната й и прибират всичките пари и ценности) и султанската поща, която се движи от Цариград за Русе и обратно. Плячката те делят с бедните селяни, а я използват и за леене на сачми . Според преданието Станко се криел в една пещера , която после нарекли на името му и където и загинал, внезапно обграден от потеря (пратен да го преследва отряд) и той се хвърлил от скалата, за да не попадне жив в ръцете на враговете си. Синът му Стратия, известен като „Крилатият хайдутин“, а от другарите си наричан Мечката, също е гонен от многобройна потеря (за него е издаден специален султански ферман да го заловят и набият на кол ). Прострелват го в местността Мечкин дол край с. Доситеево. Тялото му е насечено и разхвърляно из храстите, а главата - набучена на кол е поставена край селото, за страх и назидание на жителите и гостите му, на място за което се е запазило наименованието Стратиевата връзка. С това родът на двамата хайдути, станал известен като Разбойникови, не свършва, защото за да се спасят от отмъщението на развилнелите се след смъртта на Стратия турци, жена му Добра и оцелелите му синове забягват в Свиленград . Потомците им вземат дейно участие в църковните борби за независимост, в борбите срещу турците, а по-късно - и в Илинденско-Преображенското въстание .

Доситеево се намира в крайните югозападни части на Сакар планина по долината на река Марица . Климатът е характерен със Лятото в селото е сухо и горещо, зимата - мека . Основният поминък на жителите му са земеделието и скотовъдството. От земеделските култури най-отглеждани са: домати , краставици, дини , пъпеши и пшеница . Меката зима спомага за отглеждането на някои по-екзотични за България растения, като смокиня , нар , сусам и др. Селото има дългогодишни традиции в лозаро-винарския сектор със сортове като „ Мерло “ и „ Каберне Совиньон “. Селото се отличава с чистия си въздух, а близостта на река Марица и Селския язовир предразполагат за развитието на риболовния туризъм.

Традиционен празник в това китно селце с православно население е 1 май ( Еремия ), където всяка година във всяка къща се коли агне за здраве и берекет, но официалният му е 1 ноември , когато в селото се събират за да се видят роднини и приятели . Във всяка къща се приготвят вкусни гозби/ ястия и се яде и пие до късно през нощта, когато на мегдана/ площада (кметството, църквата и читалището се намират в центъра на селото) се вият кръшни хора . Ежегодно се провеждат два фолклорни фестивала – Фестивал на сусама (през м. юли) и фестивал „ Песни край Марица “ (през м. октомври). Сред местните деликатеси са доситеевските карталаци – баница от тесто с мая , със сирене и мас, изпечени на подница . Друг деликатес от Доситеево са сиропираните сусамени пити, които се раздават при прохождането на децата .

Селската църква „ Св. Иван Рилски “ има интересна архитектура . Според надписа на самата църква, тя е построена през 1836 г. от майстор дядо Кузман. Иконостасът е без дърворезба , а иконите са дарения , като най-старата е датирана от 1872 г., а останалите от 1873, 1878. Иконата „Богородица с младенеца“ от 1878 г. има меден обков по ръцете на Богородица . Няма стенописи, а надписите на мраморния олтар са заличени с цимент .

Кирил Петков (1933 – 2019), български борец, олимпийски медалист Янко Добрев (1921 – 1994), български поет и белетрист

Няма отзиви все още. Скоро ще позволим добавяне на мнения.