Любимец

Читалището в Любимец е основано през 1884 г. под името „Братолюбие“. Учителите Петър Митев, Господин Карагьозов и Александър Вапцаров, заедно с любознателните селяни Вангелаки Бояджиев, Добри Станев, Георги Старирадев, Христаки Бояджиев и др. поставят началото на читалищното дело в Любимец. Първите културни прояви на новооснованото читалище се осъществяват в малката стаичка на училището в черковния двор. Тук се изнасят и първите пиеси. В училищната стая се организират неделни сказки , изнасяни от учителите Петър Митев и Александър Вапцаров. Същевременно се учредява читалищната библиотека , пак в една от стаите на старото училище в черковния двор. Библиотечното обслужване се извършва на обществени начала. В учебните стаи на училището се организират и вечеринки , по време на които библиотекарят раздава и книги за прочит. При опожаряването на Любимец през Междусъюзническата война училището е изгорено и заедно с него и библиотечното имущество на читалището. През 1914 г. читалището подновява своята дейност, закупени са нови книги, но по време на Първата световна война то отново преустановява работата си, възстановена чак след войната. От декември 1923 г. се отваря и библиотека, като преди това се подема инициатива за набавяне на средства за закупуване на книги. Първоначално те се съхраняват в наетото помещение, след това в една стая на новото училище „ Захари Стоянов “, а от 1929 г. – в сградата на Кафозови на ул. „ Цар Освободител “. През 1927 г. читалището вече разполага с 1207 тома литература, а през 1937 г. – с 2185 тома. През 2018 г. книжният фонд наброява около 27 хил. библиотечни единици от всички области на знанието, разпределени в три отдела – детски, възрастен и читалня . Важен аспект от работата на читалището е театралната дейност . Тя започва още с основаването му, в учебната стая на училището в църковния двор, без сцена и при съвсем примитивни условия. През април 1934 г. е завършена читалищната сграда до градския народен съвет. Това се посреща с голяма радост от цялото население. Там вече има театрален салон с 380 места и сцена с много по-големи възможности за сценични приспособления. През 1953 г. то е преименувано в Народно читалище „Септември“.

Атанас Врабчев , математик и музикант Борис Тодоров , български революционер от ВМОРО , четник на Ефрем Чучков Димо Димов (р. 1938), цигулар , член на квартет „Димов“ Никола Ангелов , български революционер от ВМОРО, четник на Тане Николов Стойчо Мазгалов (1930 – 2006), български актьор , директор и художествен ръководител на театър „ Сълза и смях “ (1969 – 1983); носител на орден „Кирил и Методий“ , играл в 47 филма Тодор Карчев (1945 – 2013), учен, професор , Медицински университет - София , завеждащ катедра „ УНГ болести “ Панайот Стефанов (р. 1931), виден физкултурен деятел и общественик Щерьо Атанасов (1902 – 1967), политически и военен деец, генерал-лейтенант, помощник-командир на Първа армия Венцеслав Кисьов (1946 – 2014), актьор, носител на много национални награди и Ленинска награда за кино за ролята на Маркс във филма „Младостта на Маркс“; професор, автор на книги ; директор на театър „Сълза и смях“, София от 2006 г. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.44 ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.50

Няма отзиви все още. Скоро ще позволим добавяне на мнения.