Оряхово

Село Оряхово има дълга и древна история. Най-старите културни и исторически следи в землището на селото датират от епохата, когато траките са основно население в региона. Следи от древния бит и култура на траките има запазени и до днес. В миналото този район е бил обект на проучване и разкопки от видни археолози, етнографи и историци. Още в началото на ХХ век видните историци братята Херман и Карел Шкорпил и проф. Георги Бончев . Съобщават за около 80 запазени тракийски могили и долмени в околностите на селото. Те са най-много в местностите Керез дере и Ешмеджика. Забележителен по своите размери е и долменът в местността Канаклийката. Част от откритите долмени са обособени като туристически обекти.

По време на римската епоха в този район е кипял активен търговски, стопански и административен живот. В редица исторически справки се пише, че големият римски път Виа Милитарис е минавал югозападно от древното селище, чиито останки се забелязват в местността Дюсъ тарла. На 400 m южно от пътя и на 2 km от селото в местността Сара-хан се виждат развалините на древна постройка (правоъгълник с преддверие към изток) – вероятно римска станция.

В старото селище на Оряхово се търсят останките от стария средновековен град Агатоникия – една от десетте епископии, подчинени на Пловдивската митрополия . Сведения за този град се срещат в един надпис на император Гордиан от III в., който сочи, че Агатоники се намира на 34 мили от Адрианопол . Освен това, писмени данни за съществуването на града намираме в Сюлейманкьойския надпис на Омуртаг и хрониките на византийската историчка Анна Комнина , която споменава Агатоники във връзка с войните на Алексий I Комнин с куманите . На 2 km северно от Оряхово, в местността Джевезлика, са намират следи от византийско селище. Тук в местността Клисе бунар са изровени основите на еднокорабна църква. На север от селището, на хребета на местността Мандрата и Куше-кайлар, в началото на века е имало останки от средновековна кръгла кула.

Сегашното село възниква през 1820 г. под името Саранли , като според легендата първият българин заселил се тук се е казвал Караджа Манол. През 1906 г. селището е преименувано на Оряхово. След Освобождението , през 1881 година, е открито българско училище. Първият учител е Тодор Данков от Чирпан, който произхожда от рода на видния възрожденец и революционер, живописеца Георги Данчов .

По време на Междусъюзническата война през 1913 година селото е изгорено от османската армия. Във войните за освобождение има много загинали жители на селото. В тяхна памет още тогава са изградени чешми с вградени паметни плочи, а по късно е издигнат и паметник в центъра на селото.

През 1913 година в селото е създадена селска комуна, а през 1948 година е учредено кооперативно стопанство. Същата година е създадено читалище „Просвета“, което функционира. В последните години са обновени центърът, църквата и другите обществените сгради в селото.

Село Оряхово е разположено на около 235 m над морското равнище, на почти на равно разстояние, 2-3часа път, от три морета – Черно , Бяло и Мраморно . Площта на землището му е около 30 km². Разстоянието до София е 250 километра. Най-близкия до селото град е Любимец (13 km), а на по около 35 km са Харманли , Тополовград и Свиленград . Границата с Турция е на около 40 km, а тази с Гърция – на 30 km.

Селото е разположено в южните склонове на Сакар планина и от него се открива красива гледка към долината на река Марица и Източните Родопи . Климатът е топъл и сух.

Всяка година на Петковден (по стар стил – 27 октомври) в селото се провежда събор в чест на света Петка Българска – неговата покровителка. Тогава се събират оряховци от цялата страна и чужбина.

Няма отзиви все още. Скоро ще позволим добавяне на мнения.