История

Изцяло българско село в Източните Родопи , не се знае кога е създадено със сигурност. Името на селото е засвидетелствано във формите ( Зорназан , Зорнозан и Зорлузан ). Според легендата Зорназан или Зорнозан идва от трудното обработване на земята, а Зурназен от това, че в селото имало много свирачи на зурни. До Балканската война селото е населено изключително с турци и гърци. След войната, през 1914 година, гръцкото и турско население напускат селото и на тяхно място се заселват българи бежанци от Мала Азия - населяващи различни села в района от Чанаккале до Балъкесир ( Република Турция ). В Свирачи се заселват предимно българи от селата Коджапънар (Балъкесир) и Боашехир (Бига) в Мала Азия .

География

Село Свирачи е разположено на един от най-източните ридове на Източните Родопи на 235 м надморска височина, на 6 км южно от Ивайловград и на около 3 км западно от българо-гръцката граница, до която водят само пътища без настилка. Областният център Хасково е на около 110 км, а другият близък областен град - Кърджали е на 100 км. През селото минава основният път от общинския център Ивайловград към коритото на Бяла река и разположените по поречието ѝ селца. От Свирачи се отклонява единствен настилен път към съседното с. Орешино .
Селото в основната си част е в протежение на юг-югоизточния дял на малък рид, който се спуска от към страната на селото към сух дол, пълнещ се основно от поройни дъждове.
В покрайнините на селото има няколко малки извора, но като цяло землището е сухо без значими водоизточници. В края на селското землище от север, по пътя за Ивайловград минава река Армира ( Атеренска ).

Категории / Тагове

Отзиви

Няма отзиви все още. Скоро ще позволим добавяне на мнения.