Тополовград

От средата на XIX в. районът отново е умиротворен и започва интензивно заселване на християнско население. Постепенно градчето се разраства и оформя като важно занаятчийско и търговско средище, чиито жители се славят и като добри винари. Всяка година в Кавакли се провежда голям есенен панаир за земеделски стоки и добитък. През януари 1878 г. градчето е освободено от настъпващите на юг руски войски, а през лятото на същата година, според Берлинския договор, влиза в пределите на автономната област Източна Румелия и става център на кантон (околия) в Сливенския департамент (окръг). По онова време градът е разделен на 3 махали – Горна, Беширска и Булгария (дн. „Свети Георги“). Още от първите години след Освобождението между местните кариоти , които били основната част от населението на града, и българите започва конфликт, в който Кавакли си спечелва славата на един от бастионите на елинизма в България. Междувременно започва по-осезателното благоустрояване на града и развитието му като център на Сакарския регион. На 1 февруари 1880 г. е създадено околийско съдилище, на 1 август същата година е открита пощенска станция, а през следващата 1881 г. са прекарани телеграфна и телефонна линии. През декември 1882 г., при връщането си от Цариград главният управител на Източна Румелия Алеко Богориди посещава Кавакли и е посрещнат изключително тържествено.

През май 1901 г. Каваклийска околия е разформирована и по-голямата част от селата, заедно с града, са включени в състава на Къзълагачката (Елховска) околия. През 1906 г., и особено в навечерието на Балканската война ( 1911 ), започва постепенното изселване на кариотското население от града в Гърция , а след края на Междусъюзническата война в града пристигат първите македонски и тракийски бежанци. След края на Първата световна война (1919) и подписването на Спогодбата Моллов - Кафандарис ( 1923 ) народностният облик на Кавакли се променя изцяло – всички кариоти се изселват от града и на тяхно място идват български бежанци основно от Беломорска и Одринска Тракия, както и няколко десетки семейства от Егейска Македония. В града се заселва голяма част от населението на дедеагачкото село Еникьой , занимаващо се с отглеждане на камили , откъдето по-късно излязло и прозвището „камилари“ на каваклийци, с което станали известни в района. Със Заповед № 3008 от 30 август 1934 г. Кавакли е преименуван на Тополовград, и заедно с Елховска околия, е включен в състава на Бургаска област. В годините след идването на българските бежанци от Тракия и Македония градът и околните села се оформят постепенно като типичен тютюнопроизводителен район, много семейства били заети също така и в животновъдството и лозарството. През втората половина на 1930-те години градът започнал постепенно да се благоустроява. През 1935 г. започва да се изгражда градската градина, следващата 1936 г. приключва строежът на халите, поставено е улично осветление. През 1938 г. започва изграждането на ново училище, възстановен е съдът, а в началото на 1939 г. – и данъчното управление. По онова време в града действат 3 църкви, а през 1936 г. е завършена новата сграда на черквата „Света Богородица“. През зимата на 1939 г. Тополовград е посетен от цар Борис III. Няколко дни след 9 септември 1944 г. през Тополовград минава съветска военна част, командвана от полковник Александър Сергиенко, в чест на която е организиран голям митинг. През май 1945 г. Тополовград отново става център на околия, първоначално в състава на Ямболски, а по-късно на Старозагорски окръг. През 1959 г. околиите са премахнати и Тополовград е става център на община в Ямболски окръг. По-късно общината е прехвърлена в Област Хасково. В началото на 1950-те години в града започва мащабно строителство и работа по благоустрояването му – през 1952 г. е построена болница, ново читалище „Сталин“ (преименувано по-късно на „Димитър Благоев“), през 1954 г. градът е електрифициран, през 1953 започва изграждането на водопровод. През 1962 г. е създадена автобаза, а на следващата 1963 г. започват да се строят първите блокове в града. Заради индустриализацията на града отглеждането на камили замира. През 1967 г. започва строителството на Завод за медицински инструменти. През 1960-те години в Тополовград почват да се заселват цигани, които изграждат домове в долния край на града и махалата „Свети Илия“. През 1973 г. в Тополовград е открито предприятието „Мрамор и гранит“. Независимо от това обаче през 1970-те и особено през 1980-те години много хора от района и града, особено младите, започват да се изселват в по-големите градове Стара Загора, Ямбол, Пловдив, Хасково и др. Този процес продължава.

Към народното читалище функционира самодейна театрална трупа. От 2001 г. в Тополовград се провежда Балкански фестивал на самодейните театри. От 2007 г. вече е Международен фестивал на любителските комедийни театри, пантомима и сатира . През 2010 г. се състои 15-о юбилейно издание на фестивала с участието на групи от Северна Македония , Гърция , Молдова , Сърбия и Турция .

В града функционира етнографски музей . Експозицията му включва традиционни за региона женски дрехи и предмети от възрожденската епоха. Музейната сбирка разполага с над 6000 експоната. Музеят няма работно време и упътване към туристите.

Най-голямото читалище в Община Тополовград е „Св. св. Кирил и Методий“ в града. Съвместно с Министерството на културата и Община Тополовград организира Национален фестивал на любителските комедийни театри, пантомима и сатира , както и традиционен събор на народното творчество „Света Троица“, включен в Националния културен календар. Работи по 2 проекта по Програмата за развитие на ООН – „Дар от лозата“ и „Зелена академия“. Читалището разполага с библиотека с библиотечен фонд над 40 000 тома. В читалището работят художествените състави: театър на комедията, мъжки камерен хор, състав за народни танци „Луди млади“, мажоретен състав, дамски хор, състав за естрадни танци, мъжка група за стари градски песни „Авролева“ и музикална школа с клас по пиано. Театърът на комедията и мъжката група за стари градски песни са носители на национални награди. Читалище „Св. св. Кирил и Методий“ разполага с изложбена зала, в която са представени над 350 творби на автори от Тополовград, страната и чужбина. Заедно с отдел „Култура“ организира празника на Тополовград, който се провежда на 24 май . Осъществява се културен обмен с градовете Лариса и Куфаля .

Главният храм е църквата „Света Богородица“ , строежът ѝ е завършен през 1937 г. Стенописите в църквата са забележителен образец на съвременното българско православно изкуство. Първите от тях са изпълнени тогава от предстоятеля на храма свещеноиконом Яни Попхристов, а в 1975 – 1981 г. цялата църква е освежена и зографисана от художниците Ангел Малев от София и Тома Анев от Тополовград. Друг по-значим храм е старата българска църква „Свети Великомъченик Георги“ , осветен на 22.05.2011 г., чието име носи днес околният квартал, наричан в миналото „Булгария махла“. На около 15 км от Тополовград, до село Устрем , се намира известният Устремски манастир „Света Троица“ . Предполага се, че е основан по време на Второто българско царство , а в началото на XV в. името му се среща в османски документи. В близост до манастира „Св. Троица“ има пещера , наричана Караколюва дупка . Смята се, че Индже войвода и Кара Кольо са помогнали и настояли за възстановяването на манастира в края на XVIII в. и началото на XIX в. Православният храм „Света Петка“ Архив на оригинала от 2012-04-10 в Wayback Machine . е разположен в живописна местност на 1 км североизточно от гр. Тополовград. Възстановяването на храма започва през 1999 г., след като в средата на XX век е разрушен до основи.

Сакар планина, връх Вишеград Палеокастро – колосален храм на Слънцето. Представлява забити ветрилообразно група скали в продължение на 1,5 км. По източните скали на тракийската крепост се намират над 150 релефни диска, които реализират соларния култ у траките. Долмени – най-известният е при село Хлябово, до който е изградена екопътека. Устремски манастир „ Света Троица “ „Благославящият Христос“ е първият каменен монумент на Божия син в България и 4-ти сред по-известните в света (след тези в Рио де Жанейро , Куско и Полша ). Такава статуя е новост за православието, макар в католическите страни да е стара традиция. Направен е от бял врачански мрамор, висок е 3,1 м и тежи три тона, поставен е върху гранитен постамент от 80 см. Фигурата е завършена след 1 година работа на 30 януари 2011 г. и на 30 март е монтирана в центъра на града на пл. „България“, пред централната градска църква „Света Богородица“, на старата автогара, където се разделят пътищата за Хасково, Стара Загора и Бургас. На 20 май 2011 г. сливенският митрополит Иоаникий освещава статуята на Спасителя, по негов съвет тя гледа на изток към центъра на Тополовград и Турция, но се вижда и от тези, които преминават покрай нея транзитно през града. Идеята и средствата в размер на 15 000 лв. са на Мара Пулева – делова жена, която от години живее на Запад и е бивша тополовградска ученичка, родом от село Голям манастир . Създаден е от местния скулптор Христо Дюлгеров и каменоделеца Петко Янчев. На гърба на монумента са изсечени Десетте Божи заповеди. За Тополовград кинорежисьорът Михаил Мелтев създава в 2012 г. документалния филм „Вляво от пътя Лондон-Kалкута“ Архив на оригинала от 2012-12-07 в Wayback Machine ..

Няма отзиви все още. Скоро ще позволим добавяне на мнения.