Тракиец
Област: Хасково
История
Не може с положителност да се каже къде е било първото селище на прастарите потомци на днешните жители на с. Тракиец (тогава с. Елехча). Предполага се, че жителите му са потомци на тракийско племе беси и славянското племе драговичи . Сведения за живота на българското население на селото през време на Второто българско царство ни дават различни наименования на местностите – Петровица, Аязмото (кладенец), Кулето (кула), Гробето, Узунца и др.
При строежа на язовир Тракиец са били открити останки от тракийско и старобългарско селище. Язовир Тракиец е най-големият язовир на Балканския полуостров с каменна стена и вторият в Европа. Дълга е 1100 м и е изцяло изградена от трамбовани земни маси без използването на бетонна конструкция. Язовирът е изключително беден на рибни ресурси поради дългогодишното бракониерство на което се подлага. Напълно неподходящ за любителски риболов. През последните години зарибяването с различни видове риба не води дори до нищожна промяна в рибните ресурси. Най-честият улов е на шаран.
Срещу селото се издигат малкия и големия Хасар.
В района между малкия и големия Хасар е съществувал български манастир „Свети Николай“ и е бил запазен до 1665 – 1670 г. Той е играел важна роля за българите от Хасковския край. Сегашната черква в селото носи името на този манастир.
След освобождаването от османско владичество била построена Цвятковата чешма и чешмите Папаз бунар и Алакчелан, а през 1933 г. бе прекарана вода на поляната под Аязмото за улеснение на населението по време на събора, който е на Спасовден.
Преброяване на населението се извършва през 1906 г. – 815 ж., 1928 г. – 1065, 1934 г. – 1193 души. С изселване на много семейства по градовете през последните години се заселват доста турски семейства. В днешно време е трудно да се чуе българска реч в селото. На 1 км от селото се намира местността Аязмото. След освобождението от османско владичество славата на Аязмото станала много популярна с лечебната сила на водата му, лекуваща много болести. Започнали да идват все повече и повече болни хора от цялата страна. Тук се намира параклис, кръстен на майката на Дева Мария / Богородица/ – Св. Ана. През октомври 2009 в местността около Аязмото е издигнат и осветен християнски кръст. Голямото посещение на хора от далечни краища е наложило построяването на 3 стаи за гости, а по късно и голяма кухня. През 1908 г. обемът на кладенчето бил разширен с диаметър 3 м и дълбочина 1,70 м. За почистването и хигиенизирането на Аязмото се грижи църковното настоятелство.
При строежа на язовир Тракиец са били открити останки от тракийско и старобългарско селище. Язовир Тракиец е най-големият язовир на Балканския полуостров с каменна стена и вторият в Европа. Дълга е 1100 м и е изцяло изградена от трамбовани земни маси без използването на бетонна конструкция. Язовирът е изключително беден на рибни ресурси поради дългогодишното бракониерство на което се подлага. Напълно неподходящ за любителски риболов. През последните години зарибяването с различни видове риба не води дори до нищожна промяна в рибните ресурси. Най-честият улов е на шаран.
Срещу селото се издигат малкия и големия Хасар.
В района между малкия и големия Хасар е съществувал български манастир „Свети Николай“ и е бил запазен до 1665 – 1670 г. Той е играел важна роля за българите от Хасковския край. Сегашната черква в селото носи името на този манастир.
След освобождаването от османско владичество била построена Цвятковата чешма и чешмите Папаз бунар и Алакчелан, а през 1933 г. бе прекарана вода на поляната под Аязмото за улеснение на населението по време на събора, който е на Спасовден.
Преброяване на населението се извършва през 1906 г. – 815 ж., 1928 г. – 1065, 1934 г. – 1193 души. С изселване на много семейства по градовете през последните години се заселват доста турски семейства. В днешно време е трудно да се чуе българска реч в селото. На 1 км от селото се намира местността Аязмото. След освобождението от османско владичество славата на Аязмото станала много популярна с лечебната сила на водата му, лекуваща много болести. Започнали да идват все повече и повече болни хора от цялата страна. Тук се намира параклис, кръстен на майката на Дева Мария / Богородица/ – Св. Ана. През октомври 2009 в местността около Аязмото е издигнат и осветен християнски кръст. Голямото посещение на хора от далечни краища е наложило построяването на 3 стаи за гости, а по късно и голяма кухня. През 1908 г. обемът на кладенчето бил разширен с диаметър 3 м и дълбочина 1,70 м. За почистването и хигиенизирането на Аязмото се грижи църковното настоятелство.
География
Село Тракиец е разположено в южната част на България, в непосредствена близост до границите ни с Гърция и Турция. То се намира в югозападната част на община Хасково и в западната част на област Хасково. Селото отстои на 16 км от областния център (Хасково), на 41 км от Кърджали, на 119 км от Пловдив, на 243 км от София и на 352 км от Истанбул. На юг Тракиец граничи със селата Гълъбец и Текето, на изток - с Конуш, на север - със землищата на село Въгларово и град Хасково, а западната граница се мие от водите на язовир Тракиец. Селото има връзка и със Сираково, но чрез труднопроходим път.
Събития
Съборът на селото – провежда се на Спасовден , който се пада винаги в четвъртък, 40 дни след Великден./На седмия четвъртък след великден/
Категории / Тагове
Отзиви
Няма отзиви все още. Скоро ще позволим добавяне на мнения.
