Александрово

Старото име на селото е Черкез кьой , което означава „Черкезкото село“. То е изцяло заселено с черкези , които бягат от Русия след края на Кримската война (1856 г.). Приети са от правителството на Османската империя и с политическа цел са заселени сред компактни маси от българско население. В съседните български села Веселиново и Риш и днес се разказват истории за жестокостите, на които е било подложено българското население от страна на черкезите. Убийствата и грабежите са само малка част от насилието и зверствата извършвани от тях.

След Руско-турската освободителна война от 1877 – 1878 г. жителите му черкези се изселват в Турция под страх от предстоящо възмездие и към 1880 г. селото е пусто. Заселено изцяло от българи, то е преименувано на Александрово през 1882 г. в чест на цар Александър II Николаевич , освободител на България от османска власт.

Според легендата , първият български заселник на село Александрово е бъчвар на име Начо, преселил се от търговищкото село Звезда заради многото дървесина в този район. Преди това преселилите се родове, се преселват в село Звезда от балканджийските села в района на Велико Търново и Горна Оряховица . Т.е. произходът на първите заселили се българи в село Александрово можем да търсим в балканските села в района на Велико Търново и Горна Оряховица. По-късно в селото се заселват и българи от други краища, включително бежанци от Одринска Тракия .

Село Александрово се намира в планински район. Наблизо има язовир и възможности за прокарване на екопътеки и за почивки сред природата.

Няма отзиви все още. Скоро ще позволим добавяне на мнения.