Върбица
Област: Шумен
Върбѝца е град в Североизточна България. Той се намира в област Шумен и е в близост до язовир Тича. Градът е административен център на община Върбица. По данни на ГРАО към 15 септември 2023 г. в града живеят 3856 души по настоящ адрес и 4376 души по постоянен адрес.
Друго
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г. : ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 януари 2017. (на английски)
Счита се, че добрите условия за живот в този район на Предбалкана са обусловили заселването му още от дълбока древност. Не само живописен, но и богат на археологически и културни паметници е този край. Тук са оставили следи редица племена и народи: траки , римляни , славяни и българи . Теренно археологическо проучване по брега на язовир Тича, долината на Голяма Камчия и по-малките ѝ притоци разкриват селище от неолита , късножелязната и късноантичната епоха, разположено на 2,5 км североизточно от града, на западния бряг на Върбишка река, в местността Кеневира . Находките, както и могилите, които се разкопават и разкриват в района, датират от времето на траките, приблизително от IV – III век пр.н.е. За произхода на името на Върбица, според едно от предположенията, се счита, че то е дошло от наименованието на старинната крепост Урвизион , която израснала върху развалините на римската антична крепост Фабрициус , находяща се в местността Гайдар камък . Там и до днес могат да бъдат открити останки от крепостните ѝ стени. ↑ Светлана Венелинова, Каталог на археологическите обекти от праисторическата епоха по горното и средното течение на река Голяма Камчия // Архивиран от оригинала на 2018-12-20. Посетен на 2019-03-27.
Седловината на Върбишкия балкан, с неговите крепости и калдъръмен път, известна сега като Върбишки проход, се споменава под името Веригава още през 679 г. от византийските хронисти, и се свързва с победите на к ан Аспарух срещу Византия . Той поселил племето севери от предната клисура Веригава на изток, за да пазят близките до ромеите места в района. Тук на така нареченото Върбишко градище, разположено на десния бряг на р. Герила , близо до вливането ѝ в река Камчия е била столицата на славянското племе „севери“, известно също под името цика ( чика ). В теснините на обраслия с гори Върбишки проход на 26 юли 811 г. става и решителната битка между византийските войски, водени от самия император Никифор I Геник , и българския владетел хан Крум . Удържаната победа тук в този бой става едно от най-тежките поражения, които Византия понася в своята многовековна история. ↑ Теофан Изповедник , цитиран от Мутафчиев.
В записките си, върбичанинът Петър Златев Груев пише: Приказва се, че в този град (през първите години на османското владичество) е имало три църкви: „Св. Димитър“, църквата е била построена през 1842 – 1843 г. „Св. Троица“, „Св. Никола“. В османските регистри пише, че град Върбица е бил населен само от християни (българи). През 1870 г. Васил Левски създава революционния комитет в града. През 1877 – 1878 г. в редовете на опълчението са влезли Андон Радев-Комитата, Антон Димов, Ганчо Петков-Поборника, Димитър Янков, Неделчо Петров и други. ↑ Християнска защита - седмичник на Епархийското свещеническо братство Св. Цар Борис във Варненската и Преславска епархия за религия, просвета и обществен живот/ бр. 44, 28 февруари 1944 / стр.4
През 1923 г. Върбица получава позволение да организира ежегоден 4-дневен есенен панаир на добитък и земеделски стоки. ↑ Утринна поща - Независим ежедневен информационен вестник / Ред. Н. Венедиков - Варна; Кооп. печ. Гутенберг / брой 16, 16 март 1923 г., стр. 2.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г. : ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 януари 2017. (на английски)
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г. : ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 януари 2017. (на английски)
През 1997 г. иконите на черквата „Св. Димитър“ са реставрирани.
Преимуществено с елементи на балканджийска кухня. Много интересно съчетание на западноевропейска и българска традиция в традиционната кухня на старите върбишки семейства, която обаче е почти забравена, поради масовото изселване на тези семейства от сегашния град. Въпреки това са запазени множество традиционни гозби, характерни за повечето градове в Подбалкана. Типична върбишка гозба е 'боб с пъстърма'
На територията на лесничейството се намира един защитен природен обект – резервата „Момин град“ с площ 6,6 ха.
Счита се, че добрите условия за живот в този район на Предбалкана са обусловили заселването му още от дълбока древност. Не само живописен, но и богат на археологически и културни паметници е този край. Тук са оставили следи редица племена и народи: траки , римляни , славяни и българи . Теренно археологическо проучване по брега на язовир Тича, долината на Голяма Камчия и по-малките ѝ притоци разкриват селище от неолита , късножелязната и късноантичната епоха, разположено на 2,5 км североизточно от града, на западния бряг на Върбишка река, в местността Кеневира . Находките, както и могилите, които се разкопават и разкриват в района, датират от времето на траките, приблизително от IV – III век пр.н.е. За произхода на името на Върбица, според едно от предположенията, се счита, че то е дошло от наименованието на старинната крепост Урвизион , която израснала върху развалините на римската антична крепост Фабрициус , находяща се в местността Гайдар камък . Там и до днес могат да бъдат открити останки от крепостните ѝ стени. ↑ Светлана Венелинова, Каталог на археологическите обекти от праисторическата епоха по горното и средното течение на река Голяма Камчия // Архивиран от оригинала на 2018-12-20. Посетен на 2019-03-27.
Седловината на Върбишкия балкан, с неговите крепости и калдъръмен път, известна сега като Върбишки проход, се споменава под името Веригава още през 679 г. от византийските хронисти, и се свързва с победите на к ан Аспарух срещу Византия . Той поселил племето севери от предната клисура Веригава на изток, за да пазят близките до ромеите места в района. Тук на така нареченото Върбишко градище, разположено на десния бряг на р. Герила , близо до вливането ѝ в река Камчия е била столицата на славянското племе „севери“, известно също под името цика ( чика ). В теснините на обраслия с гори Върбишки проход на 26 юли 811 г. става и решителната битка между византийските войски, водени от самия император Никифор I Геник , и българския владетел хан Крум . Удържаната победа тук в този бой става едно от най-тежките поражения, които Византия понася в своята многовековна история. ↑ Теофан Изповедник , цитиран от Мутафчиев.
В записките си, върбичанинът Петър Златев Груев пише: Приказва се, че в този град (през първите години на османското владичество) е имало три църкви: „Св. Димитър“, църквата е била построена през 1842 – 1843 г. „Св. Троица“, „Св. Никола“. В османските регистри пише, че град Върбица е бил населен само от християни (българи). През 1870 г. Васил Левски създава революционния комитет в града. През 1877 – 1878 г. в редовете на опълчението са влезли Андон Радев-Комитата, Антон Димов, Ганчо Петков-Поборника, Димитър Янков, Неделчо Петров и други. ↑ Християнска защита - седмичник на Епархийското свещеническо братство Св. Цар Борис във Варненската и Преславска епархия за религия, просвета и обществен живот/ бр. 44, 28 февруари 1944 / стр.4
През 1923 г. Върбица получава позволение да организира ежегоден 4-дневен есенен панаир на добитък и земеделски стоки. ↑ Утринна поща - Независим ежедневен информационен вестник / Ред. Н. Венедиков - Варна; Кооп. печ. Гутенберг / брой 16, 16 март 1923 г., стр. 2.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г. : ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 януари 2017. (на английски)
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г. : ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 януари 2017. (на английски)
През 1997 г. иконите на черквата „Св. Димитър“ са реставрирани.
Преимуществено с елементи на балканджийска кухня. Много интересно съчетание на западноевропейска и българска традиция в традиционната кухня на старите върбишки семейства, която обаче е почти забравена, поради масовото изселване на тези семейства от сегашния град. Въпреки това са запазени множество традиционни гозби, характерни за повечето градове в Подбалкана. Типична върбишка гозба е 'боб с пъстърма'
На територията на лесничейството се намира един защитен природен обект – резервата „Момин град“ с площ 6,6 ха.
Категории / Тагове
Отзиви
Няма отзиви все още. Скоро ще позволим добавяне на мнения.
