Друмево

До края на 19 век селото е населено от турци. Състояло се е от две села: Желез и Аптаразак. В първото десетилетие на 20 век тук пристигат първите българи. Основно това са хора, тръгнали от Севлиевски, Търновски и Габровски села. Купуват къщи от местното население. Турците ги приемат приятелски и заживяват мирно и спокойно до наши дни. Празнуват заедно християнски и мюсюлмански празници. Българите със собствени средства и труд построяват храм „Успение Богородично“. До края на петдесетте години на 20 век в селото има две турски и едно българско училище. Между тях съществува надпревара за творчески изяви на учениците. Много от турчетата учат в българско училище по желание на родителите им.

От 1960 г. в селото остава едно училище – ОУ „Христо Ботев“, в което се учат българи, турци и роми.

В читалището се води интензивен живот. Има самодеен театрален състав, детски хор и библиотека.

През 1970 г. се построява ново читалище с голям салон за кинопрожекции и други общоселски събрания. Разширява се е и библиотеката.

Така наречената „Здравна служба“ е сграда, в която има лекарски кабинет, стоматолог, за кратък период от време и родилно отделение.

Налице е амбицията всяко семейство да изучи детето си. Така всеки млад човек остава да живее там където е завършил образованието си.

Селото е разположено на Провадийското плато на около 25 км югозападно от град Шумен. То е разположено приблизително по средата на един от най-кратките маршрути свързващи Шумен с Провадия. Въпреки това обаче връзката му с областния и общински център е изключително лоша. Основният път от години е неподдържан и на много места са се образували слачища. Природата около селото е много красива. Край селото има язовир, който е частна собственост.

Общоселският събор се провежда в средата на август и по точно на 15 август

Няма отзиви все още. Скоро ще позволим добавяне на мнения.