Иваново

Иваново е старо селище. За първи път се споменава в османотурски документ от 1573 г. под името Хуйван. Селото е в България от 1878 г. През 1898 г. дотогавашното му име Хуйвèн е променено на Иваново.

След Освобождението в селото идват много преселници главно от Горнооряховско , Еленско , Разградско , Ловешко и Севлиевско .

Българското начално училище в село Иваново, създадено като частно българско училище, съществува от 1919 г. Учебните занимания се водят в 2 паралелки по 2 слети класа от двамата първи учители – Коста Жеков Шапков и Тодорка Костова Шапкова. Училищната сграда е построена през 1921 г., а е електрифицирана през 1952 г. Прогимназията в Иваново се открива през 1924 г. само с I клас. Началното училище и прогимназията са слети в едно основно училище през 1953/1954 г. През периода 1976 – 1990 г. Основно училище „Васил Левски“ – село Иваново разполага с 10 учебни стаи, физкултурен салон и спортна площадка.

Частно турско първоначално училище в село Иваново е открито през 1921 г. Липсват сведения за дейността на училището до 1926 г. До 1930 г. учениците се обучават от ходжа , който им преподава само корана . За пръв път български учител е назначен през 1930 г. Училищна сграда е построена през 1934 г., близо до джамията . Състои се от две класни стаи и канцелария. До 1945 г. турското училище в село Иваново е частно училище.

През 1924 г. в село Иваново е основано читалище „Съзнание“.

Село Иваново се намира на около 25 km югозападно от областния център град Шумен , около 12 km север-североизточно от общинския център град Върбица и около 25 km източно от град Омуртаг . Разположено е южно от Преславска планина , в историко-географската област Герлово , на около 2 km западно от началото на северозападния ръкав на язовир „Тича“ . Надморската височина в центъра на Иваново при сградата на кметството е около 221 m, на север нараства до около 250 m, а на югоизток намалява до около 210 – 215 m.

Климатът е умереноконтинентален ; почвите са предимно лесивирани и планосоли .

През село Иваново минава първокласният републикански път I-7 , водещ на североизток през град Велики Преслав до връзка при град Шумен с автомагистрала „Хемус“ , а на юг – през селата Конево и Менгишево , град Върбица и пътния възел „ Петолъчката “ до връзка с автомагистрала „Тракия“ .

В землището на село Иваново има два микроязовира (по данни към 10 юни 2023 г.) – поземлени имоти с кадастрални идентификатори 32113.2.90 (площ около 3 ha ) и 32113.11.98 (площ около 6 ha).

Землището на село Иваново граничи със землищата на: село Методиево на запад и север; село Имренчево на север; град Велики Преслав на север; село Сушина на изток и югоизток; село Ловец на юг; село Конево на югозапад; село Драгановец на запад.

Няма отзиви все още. Скоро ще позволим добавяне на мнения.