Ловец

Селото е в България от 1878 г. През 1934 г. дотогавашното му име Хасаново е променено на Евдокия , а през 1947 г. името Евдокия е променено на Ловец .

Народно основно училище „Христо Ботев“ в село Ловец е създадено през 1907 г. Вероятно проблеми с училището са наложили ново негово създаване през 1948 г. През периода 1963 – 1975 г. училището има 7 паралелки и средно от 126 до 189 ученици с 11 учители. През учебната 1991/1992 г. се обучават 80 деца в 8 самостоятелни паралелки и 2 полуинтернатни групи. Децата не владеят добре писмено и говоримо български език. Турско основно училище има в селото през периода от 1947 г. (когато е открито като начално, а през 1956 г. е открит и среден курс на обучение.) до 1959 г. През 2016 г. Основно училище „Христо Ботев“ в село Ловец е закрито

Читалище „Надежда“ в село Ловец е основано през 1932 г. по инициатива на учителите Иван Иванов, Александър Хараланов, Дельо Маринов, Васил Николов. Към читалището функционират библиотека, състави за художествена самодейност.

Село Ловец се намира на около 30 km юг-югозападно от областния център град Шумен , около 8 km север-североизточно от общинския център град Върбица и около 25 km изток-югоизточно от град Омуртаг . Разположено е в историко-географската област Герлово , край северния бряг на северозападния ръкав на язовир „Тича“ , в който се влива течащата от запад Драгановска река (Вардунска река, Вардунско дере), ляв приток на река Голяма Камчия .

Надморската височина в южния край на селото при язовира е около 190 m, нараства към северния му край до около 240 m, а в центъра при сградата на кметството е около 200 m.

На 300 – 400 m източно от селото и около 300 m северно от брега на язовир „Тича“ има микроязовир с площ около един хектар ( поземлен имот с кадастрален идентификатор 43949.25.83) , който събира водите от няколко извора.

Климатът е умереноконтинентален .

Минаващият през село Ловец общински път води на запад до село Конево и връзка там с първокласния републикански път I-7 , водещ на север през село Иваново и град Велики Преслав до връзка при град Шумен с автомагистрала „Хемус“ , а на юг – през село Менгишево , град Върбица и пътния възел „ Петолъчката “ до връзка с автомагистрала „Тракия“ . На изток от село Ловец общинският път води през село Сушина отново до връзка с първокласния път I-7, източно от село Иваново.

Землището на село Ловец граничи със землищата на: село Иваново на север; село Сушина на изток; село Маломир на юг; село Кьолмен на югозапад; село Конево на запад.

В селото към 2005 г.: има много вилни имоти на граждани от Шумен, Търговище и Велики Преслав; има няколко търговски обекта, предлагащи хранителни стоки; инфрасткруктурата е добра; често се спира подаването на електроенергия; през лятото има режим на питейната вода; значителен е броят на безработните лица.

Няма отзиви все още. Скоро ще позволим добавяне на мнения.