Мировци

Селото е възникнало през времето на Османското владичество под името Мураданлар като селище на компактно турско етническо население. От 1912 година датира първото масово изселване на коренното мохамеданско население по посока Турция . На тяхно място са се заселили българи от Габровско и Севлиевския край . В селото живее и компактно ромско население.

Относно старото име на с. Мировци – „Мураданлар“ има различни мнения. Ето някои от тях:

Николай Русев -директор на училището в Мировци през 1923 пише:"Първи в селото е живял някой си Мурад, който имал правото да събира данъци и да ги праща на бея в Шумен. Това е било в началото на XVI век. Свещеник Николай Стефанов Каралъмов, отбелязва в църковната летописна книга от 20 януари 1930 г.че: "Селото не е съществувало преди 250 години. Втози район е имало вековна гора, обитавана от разбойници-турци. Един от тях е Мурад, на чието име е назована гората- Мурадова гора. Той и групата му основават село Мураданлар. Най-подробни сведения и с най-моного цитирани източници са дадени от Д.Борисов в книгата му „Село Мировци“ – „ Днешното село Мировци е на мястото на съществувалото селище -Нурабдал, за което има писмени доказателства още от 12 септември 1573 г. Мураданлар е преименувано на с. Мировци през 1934 година “.

Селото се намира на 17 километра от град Нови Пазар , в най-източната част на лудогорското плато на границата с Добруджа. Разположено е на два квадратни километра и притежаващо 22 хил.дка.обработваема земя. Местността е леко хълмиста с недълбоки оврази, в които текат следните малки дерета: *Долап дере*-което в долния си край се нарича *Сюлейман дере* и започва от горната чешма в местността *Елте*;*Мировското дере*- започва от двете чешми под училището; *Толум дере*-тръгва от Димовото кладенче- събира водите се от извора Габара, от каптажа Толум дере, от Синия кладенец и от Гюнгермес. Общото трите дерета (малки рекички) се събират при с. Есеница и образуват *Караман дере*, а в послествие при с. Медово се присъединяват водите на други дерета от изток и така образуват*Сухата река* която пресъхва край Карапелит. Най-високата триангулачна точка в Мировското землище е в местността *Бейалан*- 417 метра надморска височина.

Селото има събор на 8 ноември .

Гено Гутев – кмет на Варна от 1945 до 1951 г., преподавател в Икономически университет – Варна през 1980-те, (живял в селото в детските си години) Евстати Бурнаски – български поет. През 1947 г. работи като участъков ветеринарен лекар в селото.

Няма отзиви все още. Скоро ще позволим добавяне на мнения.