Плиска
Област: Шумен
Плѝска е български град в община Каспичан, област Шумен, Северна България. Намира се на 6,2 km северозападно от град Нови пазар и на 7,2 km северно от гр. Каспичан, с гара по жп линия Варна – Русе през жп гари Каспичан и Самуил. Плиска е първата столица на Дунавска България от 681 до 893 г. По данни на ГРАО към 15 юни 2024 г. в града живеят 887 души по настоящ адрес.
Друго
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г. : ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 26 април 2023. (на английски)
Градът израства на мястото на по-старо славянско селище, както подсказва чисто славянското му име Плиска. Старо наименование на селището е Абоба (Ağa Baba). Близо до него археолози от археологичния институт на Руската академия на науките в Цариград разкриват през 1899 – 1900 г. средновековния град Плиска или Плъсков (старобълг. Пльсковъ ), столица на България ( Първото българско царство ) от края на VІІ в. до около 893 г., когато столицата се премества в Преслав . Тук са съхранени едни от най-значимите паметници на Плисковско-Преславската култура . Сведения за създаването на столицата при хан Аспарух (681 – 701 г.) се съдържат в т. нар. Български апокрифен летопис: „ Онь (Испор цар) съзыда в Плюска град... “. Свидетелството обаче е с късна дата (най-рано XI век), има апокрифно-легендарен характер и е възможно да не е достоверно. Най-ранният документ за столицата е гръкоезичният надпис (821 – 822 г.), изсечен върху знаменитата Чаталарска колона, намерена на средновековен кръстопът северозападно от днешното село Хан Крум (тур. Чаталар) през 1905 г. В неговия текст тя е наречена Plskas ton kanpon, т.е. „лагерът на Плиска“ и се споменава изрично като постоянна владетелска резиденция на хан Омуртаг (814 – 830 г.). Името е гръкоезичен превод на автентичното прабългарско название от VIII – IX в., записано във византийските съчинения от X – XI в. като Pliskouba и Pliskoba . Наставката ouba, oba там е дума със самостоятелно значение: „голямо селище от степен, лагерен тип“. Затова името е родствено на степни градове, столици на номадски народи в Централна и Средна Азия , в района на Кавказ и степите на Източна Европа и може да се преведе аналогично „ слънчевият град “ или „ блестящ, бял град “. Първото споменаване от източници на събития в Плиска е за 763 – 764 г., а последните споменати събития са от 1087 – 1088 г. Основна статия: Национален историко-археологически резерват „Плиска“ Основните реставрирани постройки от първата българска столица се намират на около 3 km северно от днешния град Плиска. Останките от средновековния град заемат площ около 23 km². Той е бил обкръжен с вал и земен ров, пълен с вода, широк до 10 m, дълбок до 7 m и с дължина над 20 km. Зад този ров е започвал външният град, в който са живеели занаятчии и селяни. В сърцевината му е бил вътрешният град, а в центъра – ханското селище, в което е имало малък дворец с мощни отбранителни стени, наречен Цитаделата , голям дворец и базилика , строена с каменни блокове. Вътрешният град има форма на неправилен трапец със страни по посоките на света от 612 до 788 m. Дебелината на стените е до 2,60 m. Всяка стена е имала порта, от които са разкрити три. До една от портите е открит таен изход, който отвеждал далеч от стената и бил почти незабележим. Първият дворец в Плиска е бил дървен. Това проличава от откритите при разкопките дупки от набити в земята колове. По времето на хан Крум е построен първият каменен дворец. За това свидетелстват византийски хронисти, които описват превземането и унищожаването на Плиска от император Никифор Геник през 811 г. Крумовият дворец е бил с размери повече от 70 на 60 m, на 2 етажа, с височина около 10 m заедно с кулите. В музея е изложена възстановка на двореца. Хан Омуртаг изгражда нов дворец, по-малък по размери, но със запазени основи и голяма част от приземния етаж. В сградата е имало жилища за хана и за неговите гости. На втория етаж е била тронната зала. Дворецът е имал собствен водопровод, запазен и до днес. Третата част на Плиска е Цитаделата. В нея се намирало основното жилище на хана и неговото семейство. Тя е оградена с допълнителна крепостна стена. Близо до двореца на Омуртаг е било култовото средище на прабългарската столица. В Плиска българския владетел княз Борис покръства българския народ през 864 г. Друго изключително важно събитие свързано с българите е посрещането на създателите на славянската азбука Светите братя Кирил и Методий в първата българска столица. ↑ Антонова 1967 , с. 3. ↑ а б Шуменска област, Енциклопедия – издателство „Захарий Стоянов“, София, 2011 г. ↑ Иван Танев Иванов – ПО ПЪТЯ НА БЪЛГАРСКИЯ ЕТНОНИМ, ВЪЗМОЖНА СЕМАНТИКА НА ИМЕТО ПЛИСКА . ↑ Община Каспичан , Общински портал на България. ↑ Георги Сотиров – Езикът на Константин Велики (1/4)], От Сътрудници, 16.08.2005 г. ↑ rozali.com
Градът е в развалини от ХVІІ в. Повечето камъни от крепостните стени и дворцовия комплекс са откраднати за изграждане на къщи в съвременното село Плиска и околните селища. (Това е масова практика на населението, живеещо около археологически обекти и резервати, например Чѐрвен и Перперек .) В Плиска са намерени множество останки на раннославянската и старобългарската култура. Сред костните останки от IX – X в. от палеоорнитолога проф. Златозар Боев са установени 7 вида птици, от които най-голям интерес представляват изчезналите към средата на XX в. от страната брадат лешояд ( Gypaetus barbatus ) и див колхидски фазан ( Phasianus colchicus colchicus ). Освен това са намерени находки от гарван ( Corvus corax ), голяма белочела гъска ( Anser albifrons , както и многобройни останки от домашна кокошка . По-късно там са открити и останки от домашна кокошка ( Gallus gallus domestica ), домашна гъска ( Anser anser ), дропла ( Otis tarda ), ловен сокол ( Falco peregrinus ), скален/домашен гълъб ( Columba livia ), както и от домашно магаре ( Equus africanus asinus ), домашна свиня ( Sus scrofa domestica ), домашна коза ( Capra aegagrus hircus ) и др. Тези находки доказват практикуването на лов, животновъдство и соколарство в древната ни столица. В съседство с Плиска се намира старобългарският курган в Нови Пазар . ↑ Боев, З. 1995. Птици от средновековни селища в България. – Historia naturalis bulgarica, 5: 61 – 67. ↑ Boev, Z. 2016. New animal remains from Pliska, the medieval capital (10 c. AD) of Bulgaria, (Shumen Region, NE Bulgaria). – ZooNotes, 87: 1 – 3 (2016) www.zoonotes.bio.uni-plovdiv.bg ISSN 1313-9916.
От есента на 2006 г. резерватът има нова музейна сграда и нова експозиция. Музеят е много добре подреден с интересни възстановки и подробни табла. В близост до музея е и гробът на археолога Карел Шкорпил , когото древната българска столица е завладяла до такава степен, че да поиска да бъде погребан там.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г. : ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 26 април 2023. (на английски)
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г. : ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 26 април 2023. (на английски)
Народно читалище „Цар Борис“ е създадено по инициатива на Хр. Семерджиев, Рачо Христов, Петко Драганов и Димитър Дочев. основано е през 1911 и до 1936 година се помещава в частни постройки.
Градът израства на мястото на по-старо славянско селище, както подсказва чисто славянското му име Плиска. Старо наименование на селището е Абоба (Ağa Baba). Близо до него археолози от археологичния институт на Руската академия на науките в Цариград разкриват през 1899 – 1900 г. средновековния град Плиска или Плъсков (старобълг. Пльсковъ ), столица на България ( Първото българско царство ) от края на VІІ в. до около 893 г., когато столицата се премества в Преслав . Тук са съхранени едни от най-значимите паметници на Плисковско-Преславската култура . Сведения за създаването на столицата при хан Аспарух (681 – 701 г.) се съдържат в т. нар. Български апокрифен летопис: „ Онь (Испор цар) съзыда в Плюска град... “. Свидетелството обаче е с късна дата (най-рано XI век), има апокрифно-легендарен характер и е възможно да не е достоверно. Най-ранният документ за столицата е гръкоезичният надпис (821 – 822 г.), изсечен върху знаменитата Чаталарска колона, намерена на средновековен кръстопът северозападно от днешното село Хан Крум (тур. Чаталар) през 1905 г. В неговия текст тя е наречена Plskas ton kanpon, т.е. „лагерът на Плиска“ и се споменава изрично като постоянна владетелска резиденция на хан Омуртаг (814 – 830 г.). Името е гръкоезичен превод на автентичното прабългарско название от VIII – IX в., записано във византийските съчинения от X – XI в. като Pliskouba и Pliskoba . Наставката ouba, oba там е дума със самостоятелно значение: „голямо селище от степен, лагерен тип“. Затова името е родствено на степни градове, столици на номадски народи в Централна и Средна Азия , в района на Кавказ и степите на Източна Европа и може да се преведе аналогично „ слънчевият град “ или „ блестящ, бял град “. Първото споменаване от източници на събития в Плиска е за 763 – 764 г., а последните споменати събития са от 1087 – 1088 г. Основна статия: Национален историко-археологически резерват „Плиска“ Основните реставрирани постройки от първата българска столица се намират на около 3 km северно от днешния град Плиска. Останките от средновековния град заемат площ около 23 km². Той е бил обкръжен с вал и земен ров, пълен с вода, широк до 10 m, дълбок до 7 m и с дължина над 20 km. Зад този ров е започвал външният град, в който са живеели занаятчии и селяни. В сърцевината му е бил вътрешният град, а в центъра – ханското селище, в което е имало малък дворец с мощни отбранителни стени, наречен Цитаделата , голям дворец и базилика , строена с каменни блокове. Вътрешният град има форма на неправилен трапец със страни по посоките на света от 612 до 788 m. Дебелината на стените е до 2,60 m. Всяка стена е имала порта, от които са разкрити три. До една от портите е открит таен изход, който отвеждал далеч от стената и бил почти незабележим. Първият дворец в Плиска е бил дървен. Това проличава от откритите при разкопките дупки от набити в земята колове. По времето на хан Крум е построен първият каменен дворец. За това свидетелстват византийски хронисти, които описват превземането и унищожаването на Плиска от император Никифор Геник през 811 г. Крумовият дворец е бил с размери повече от 70 на 60 m, на 2 етажа, с височина около 10 m заедно с кулите. В музея е изложена възстановка на двореца. Хан Омуртаг изгражда нов дворец, по-малък по размери, но със запазени основи и голяма част от приземния етаж. В сградата е имало жилища за хана и за неговите гости. На втория етаж е била тронната зала. Дворецът е имал собствен водопровод, запазен и до днес. Третата част на Плиска е Цитаделата. В нея се намирало основното жилище на хана и неговото семейство. Тя е оградена с допълнителна крепостна стена. Близо до двореца на Омуртаг е било култовото средище на прабългарската столица. В Плиска българския владетел княз Борис покръства българския народ през 864 г. Друго изключително важно събитие свързано с българите е посрещането на създателите на славянската азбука Светите братя Кирил и Методий в първата българска столица. ↑ Антонова 1967 , с. 3. ↑ а б Шуменска област, Енциклопедия – издателство „Захарий Стоянов“, София, 2011 г. ↑ Иван Танев Иванов – ПО ПЪТЯ НА БЪЛГАРСКИЯ ЕТНОНИМ, ВЪЗМОЖНА СЕМАНТИКА НА ИМЕТО ПЛИСКА . ↑ Община Каспичан , Общински портал на България. ↑ Георги Сотиров – Езикът на Константин Велики (1/4)], От Сътрудници, 16.08.2005 г. ↑ rozali.com
Градът е в развалини от ХVІІ в. Повечето камъни от крепостните стени и дворцовия комплекс са откраднати за изграждане на къщи в съвременното село Плиска и околните селища. (Това е масова практика на населението, живеещо около археологически обекти и резервати, например Чѐрвен и Перперек .) В Плиска са намерени множество останки на раннославянската и старобългарската култура. Сред костните останки от IX – X в. от палеоорнитолога проф. Златозар Боев са установени 7 вида птици, от които най-голям интерес представляват изчезналите към средата на XX в. от страната брадат лешояд ( Gypaetus barbatus ) и див колхидски фазан ( Phasianus colchicus colchicus ). Освен това са намерени находки от гарван ( Corvus corax ), голяма белочела гъска ( Anser albifrons , както и многобройни останки от домашна кокошка . По-късно там са открити и останки от домашна кокошка ( Gallus gallus domestica ), домашна гъска ( Anser anser ), дропла ( Otis tarda ), ловен сокол ( Falco peregrinus ), скален/домашен гълъб ( Columba livia ), както и от домашно магаре ( Equus africanus asinus ), домашна свиня ( Sus scrofa domestica ), домашна коза ( Capra aegagrus hircus ) и др. Тези находки доказват практикуването на лов, животновъдство и соколарство в древната ни столица. В съседство с Плиска се намира старобългарският курган в Нови Пазар . ↑ Боев, З. 1995. Птици от средновековни селища в България. – Historia naturalis bulgarica, 5: 61 – 67. ↑ Boev, Z. 2016. New animal remains from Pliska, the medieval capital (10 c. AD) of Bulgaria, (Shumen Region, NE Bulgaria). – ZooNotes, 87: 1 – 3 (2016) www.zoonotes.bio.uni-plovdiv.bg ISSN 1313-9916.
От есента на 2006 г. резерватът има нова музейна сграда и нова експозиция. Музеят е много добре подреден с интересни възстановки и подробни табла. В близост до музея е и гробът на археолога Карел Шкорпил , когото древната българска столица е завладяла до такава степен, че да поиска да бъде погребан там.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г. : ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 26 април 2023. (на английски)
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г. : ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 26 април 2023. (на английски)
Народно читалище „Цар Борис“ е създадено по инициатива на Хр. Семерджиев, Рачо Христов, Петко Драганов и Димитър Дочев. основано е през 1911 и до 1936 година се помещава в частни постройки.
Категории / Тагове
Отзиви
Няма отзиви все още. Скоро ще позволим добавяне на мнения.
