Воден
Област: Ямбол
История
На 2 – 3 километра югоизточно от съвременното село са открити останки от две антични крепости – Голямо и Малко кале, за една от които се предполага, че може да е споменатата от Прокопий Кесарийски Потамукастел. Край тях е разкрит раннохристиянски комплекс. Той води началото си от разположена в пещера гробница, разбита и унищожена от местните селяни през 1883 година. Над гробницата през IV век е изграден кръстовиден мартирий , а във втората половина на V век около него е построена по-голяма сграда. Комплексът е разрушен в края на VI век и възстановен през XI век, като е едно от предполагаемите места на исихасткия манастир на Григорий Синаит .
Днешното село Воден обединява две села, които до 1940 година съществуват като отделни – Дерекьой и Дере махле (Речна махала). По време на османската власт част от населението на Дерекьой е използвано като охрана на стария римски път, по който е минавала държавната хазна. Заради това жителите са били освободени от налози. Дере Махле е било чифлик и в него са отглеждани коне за турската армия.
Диалектът на Дерекьой е нетипичен за региона и има отчетливи западнобългарски черти. Типичен за воденци израз e: „На ва̀д`та во̀д`та е по-уба̀ва от рѐката“. Според известния етнограф Димитър Маринов , който посещава селото през 1899 година при проучвателните си обиколки, жителите му са преселници от Новоселско , дошли тук през втората половина на XVIII век. Според местния краевед Продан Симитчиев, позоваващ се на връзката между съвременното име на селото и това на град Воден , както и на изследване на езиковеда Беньо Цонев , жителите на селото са преселници от Егейска Македония . Жителите на Деремахле в края на XIX век са преселници от Лозенградско .
Дерекьой е преименувано но Воден през 1925 година, а Дере махле на Малък Воден през 1934 година.
Селото пострадва сериозно от горски пожари през юли 2024 г.
Днешното село Воден обединява две села, които до 1940 година съществуват като отделни – Дерекьой и Дере махле (Речна махала). По време на османската власт част от населението на Дерекьой е използвано като охрана на стария римски път, по който е минавала държавната хазна. Заради това жителите са били освободени от налози. Дере Махле е било чифлик и в него са отглеждани коне за турската армия.
Диалектът на Дерекьой е нетипичен за региона и има отчетливи западнобългарски черти. Типичен за воденци израз e: „На ва̀д`та во̀д`та е по-уба̀ва от рѐката“. Според известния етнограф Димитър Маринов , който посещава селото през 1899 година при проучвателните си обиколки, жителите му са преселници от Новоселско , дошли тук през втората половина на XVIII век. Според местния краевед Продан Симитчиев, позоваващ се на връзката между съвременното име на селото и това на град Воден , както и на изследване на езиковеда Беньо Цонев , жителите на селото са преселници от Егейска Македония . Жителите на Деремахле в края на XIX век са преселници от Лозенградско .
Дерекьой е преименувано но Воден през 1925 година, а Дере махле на Малък Воден през 1934 година.
Селото пострадва сериозно от горски пожари през юли 2024 г.
География
Селото е разположено в североизточните склонове на Дервентските възвишения. Намира се на 15 км от общинския център Болярово , на 32 км източно от Елхово и на 68 км от областния център Ямбол . В близост е границата с Турция . На 1 км от Воден се намира яз. Шарково .
Личности
Радка Димитрова – певица Георги Добринов (1889 – 1994) – офицер Георги Кехайов (1904 – 1977) – кавалджия Продан Нончев (1939 – 2013) – актьор Иван Пехливанов (1926 – 2012) – политик Енчо Халачев – режисьор и преподавател Янчо Янев – актьор
Категории / Тагове
Отзиви
Няма отзиви все още. Скоро ще позволим добавяне на мнения.
