Люлин
Област: Ямбол
География
Село Люлин се намира на 25 км източно от град Ямбол и на 70 км от Черно море . Разположено е на изток от Бакаджиците . Това е първото село, през което минава Бунарска река. Има много изворни чешми и много добри условия за земеделие.
Събития
24 май – събор на село Люлин – по традиция всички родом от село Люлин се събират
На 6 януари през деня, във всяка къща колели прасе. Вечерта срещу Коледа бил „Бъдни вечер“. За вечеря на трапезата се слагало баница, сварен боб, ошав, орехи, бъклица вино. Най-старият от членовете на семейството прикадявал ястията и четял молитва, а след това почвало храненето. На огъня са слагали голям пън – бъдник, който да поддържа горене цяла нощ. На първия ден на Коледа, след църковна служба, коледували и по-малки деца, принуждавани от родителите си, а вечерта – ергените. Като влезели в двора, ергените-коледари пеели песента: „Стани ми, стани, нине“
След като изпеели всички песни, стопанинът вземал бъклица, пълна с вино и преди да пие, благославял коледарите с думите: „Да помага Бог да сме живи и здрави, все така да сме весели през цялата година!“Тогава вдигал бъклицата, пиел наздравица и я подавал на станиника, който от своя страна благославял стопанина и цялото му семейство с думите:"Да помага Бог на това семейство! През лятото хамбарът им да бъде пълен с жито, кошарата-пълна с овце и агнета, оборът-с крави и телета! "После вдигал бъклицата с думите: „Нека Бог чуе благословията ни! Амин! Тогава пиел вино и подавал на другите си другари. Накрая за награда получавали кравай, който дотогава се намирал на масата, покрит с хубава покривка бохча. На кравая били сложени пари, което се наричали „кръст-дукато“. Станиникът поемал кравая с лявата си ръка, а с дясната-запалена восъчна свещ. Всички коледари ставали на крака и станиникът им казвал:“Слава тебе, дружино, амин!" Всички повтаряли думата-амин!
През трите дена на Коледа на мегдана се виели кръшни хора.
За вечерята на Василовден разточвали баница, в която слагали „късмети“от дрянови клонки с пъпки. Омесвали специална пита, сварявали ошав от сушени плодове, пача от закланото от Коледа прасе. Вечерта поставяли на трапезата, пачата, баницата, питата, орехи, вино и други яденета с месо. Най-старият от къщата прикадявал с тамян трапезата, четял молитва и тогава почвали да вечерят. Баницата се завъртала от домакина и след това всеки си откъсва къс, в който попадал „късмет“. Той им вещаел сполука, имот, облаги, щастие през годината.
Вечерта срещу Йордановден ергените къпели младоженците, които са се женели през изтеклата година. На сутринта млади жени къпели младоженките, а след къпането се гощавали за здраве. Сутринта, след черковна служба, попът хвърлял кръста в реката до големия бряст, а млади мъже се хвърляли във водата да го уловят. Празникът завършвал следобед на мегдана с общо веселие и хора, при звуците на тъпани и гайди.
В по-старо време вечерта срещу Ивановден се извършвало побратимяване – аратличество между млади хора, които се обичат, уважават и дружат. Побратимяването ставало така: през деня жените на двамата другари, които ще се побратимяват, се дарявали. Дарявали са и мъжете. Вечерта у единия от тях се устройвало угощение, на което били канени близки и роднини. Домакинът наемал „свиркари“-кавалджии, гъдулари, гайдарджии, които да свирят и да веселят гостите. При разговор побратимите не се назовават по име, а се обръщали един към друг с обръщението-аратлик.
По стара традиция, на Бабинден сутринта младите жени отивали на гости при бабата, за да ѝ благодарят за оказаната им от нея помощ при раждане. Кичели я с цветя, дарявали я с някакъв подарък и задължително с един калъп сапун. Донасяли също баница и ракия да я почерпят. След това идвали младите мъже, които качвали „бабата“ на двуколка, и я возели из селото уж, за да я къпят. Младите жени тогава събирали пари от по-възрастните мъже и жени да откупят бабата.
На Трифоновден сутринта селяните отивали на лозята да ги зарежат, като носели и шише ракия или бъклица вино, за да се почерпят. При хубаво време край чешмата при лозята се уреждало ядене и пиене в чест на светеца, който им пазел лозята от болести. После окичени с венци от лоза на главите, под звуците на гайди и кавали, се връщали в селото и играели хора.
Заговелки се празнува 40 дни преди Великден. Вечерта срещу Заговелки, кумиците отиват да заговяват при кръстниците си, като носели баница със сирене и вино. Децата излизали на мегдана, където кладели големи огньове и хвърляли стрели-перници, направени от мекиш. Всеки се стремял стрелата му да отиде по-далеч, защото това предвещавало по-дълъг живот на него или на оня член от семейството, за когото била наречена. Пак за здраве след вечеря гърмели с пушки или патрони, заредени с барут и фитил. През деня на заговелки играели кукери , облечени неузнаваемо с различни дрехи и с гугли на главите.
На Тодоровден , първата събота след Заговелки, се устройвали конни надбягвания с хубави ездитни животни. Надбягванията се провеждали отначало от местността „Шумата“ до „Козар Тоневия кайнак“, където стояла комисията и селските свирачи. На първенците в надбягванията са давали следните награди: първа награда-юзда, втора награда тасмен юлар, трета награда-въжен юлар.
На Благовец рано сутринта малки деца ходели по двора, удряли една тенекия и викали: „Бягайте, зъми и гущери! Благовец дойде! Гони ва!“ По този начин суеверните селяни вярвали, че се пропъждат зли духове-змейове и гущери. Този ден бил и ден на голямото почистване на дворовете от натрупаните от зимата нечистотии и отпадъци. Те били струпвани накуп още в ранни зори и били запалвани.
В съботата преди Връбница, на Лазаровден , девойки или деца ходели да лазаруват – да играят и пеят по домовете за здраве. Избирали си кума, която да води лазарките. При пеенето припявали момата или ергена на къщата с изгората им. Домакините давали пари или яйца на лазарките. Сега този обичай е изоставен.
На Връбница се празнува в неделния ден една седмица преди Великден. Сутринта на празника селяните отивали на църква с върбови клонки, които след това отнасяли в дома си. Там те ги свивали на венче, което закачали на кандилото за здраве. Същия ден събирали и полски цветя, които отнасяли в църквата.
Възкресение Христово бил особено голям религиозен празник, който траел три дни и то непременно в неделя, понеделник и вторник. На Велики четвъртък домакините боядисват червени яйца. В събота приготвяли кравай, в който вплитали цели червени яйца.
На сутринта на първия ден на Великден кумиците отивали да честитят празника на кръстниците си, като им носели кошница с червени яйца, кравай и бъклица с вино. След обяд стари и млади, празнично облечени, отивали да се веселят на мегдана, където се извивали кръшни хора. На мегдана възрастните си разменяли червени яйца и се поздравявали с „Христос воскресе“ и „Воистина воскресе“. Така се поздравявали и всички други до Спасовден . Яйце, снесено на Велики четвъртък, се смятало за лековито.
Вечерта срещу Гергьовден селяните украсявали къщите със зеленина. На вратите, асмите и иконата на светеца запалвали запалени свещи. Сутринта във всяка къща колели агне, с кръвта от което правели кръст по челата на децата за здраве. Събраната в тавата кръв, смесена с коприва, хвърляли в реката пак за здраве.
На някоя хубава поляна вън от селото се устройвали общоселски трапези, като всеки носел там печеното си агне, а попът с „канделесване“ благославял трапезите. През деня младите се люлеели на люлки, вързани по големите клони на дърветата, все за здраве. Само на този ден се позволявало на попадията да играе хоро и тя водела хорото.
На Спасовден , който се празнува 40 дни след Великден, ставал голям сбор в селото. От околните села идвали гости. Още от вечерта домакините колели 2 – 3 агнета и ги варели на курбан. Трапезите за угощение на гостите били слагани в къщи или под сянката на клонести дъбове вън от селото. Този обичай бил спазван до 1905 г.
На Софинден , понеделника една седмица след Великден, девойки, облечени в по-стари дрехи, ходели от къща на къща да играят на „ пеперуда “ за дъжд. Със себе си носили бакърче с вода и китка от коприва . Младежите се задявали с пеперудите, като парели босите им крака с коприва. Стопанките на домовете поливали по един бакър вода на пеперудите. Така хората се надявали, че си осигуряват редовни валежи през годината. На същия ден обикновено се правел и маслосвет за дъжд и против градушка . Поповете отслужвали молебен , след който някой селянин пробивал със свредел дупка в дървото. Селският поп поставял в дупката един масур, пълен с овче или краве масло, след което я запушвали с восък. По същия начин било поставяно масло на още две дървета на различни места на поляната, така че да се образува триъгълник (пиростия), ако мислено се прокара между тези три места.
На Еньовден младите момичета гадаели за бъдещия жених. Те правели на едно кросно голяма кукла, която забраждали и обличали с женски дрехи. Тази кукла обявявали за „Еньова булка“. Изнасяли я на мегдана и я закрепвали здраво за земята. Около нея момите играели хоро и пеели песен, чрез която искали „Булята“ да им предскаже за кого ще се омъжат. Песента била следната:
Еньова бульо, Еньова, която и мома най-честита, нейната китка първа да излезе. Превит кравай на кпраля. Червено фенерче на дюкенче. Ножица дрънка по постеля.
Докато траела тази песен определена девойка вадела от покрито бакърче една по една китките, които девойките натопили в него още от вечерта и след наричането им ги подава.
На Петровден , въпреки че бил ден в разгара на жътвата, не се жънело, за да не запали Свети Павел снопите. Във всяка къща колели курбан пак със същата цел.
На празника на Свети Маквей , който ден наричали още „Шамана“, селяните постели за здраве и къдели с тамян из къщи, за да ни хваща шемет, т.е. виене на свят.
На Петковден наетите овчари докарвали овцете под чардака , под който са мандрувани през лятото, и ги предавали на стопаните им. Ако, стопаните след щателна проверка, намерели, че овцете им са били гледани добре, наемали същите овчари за следващата година, а в противен случай ги сменяли.
На Димитровден чираците и чобаните получават от чорбаджията си храна, дрехите и парите, според уговореното за изтеклата година. На същия ден ставало наемането им за следващата година.
На деня на Света Варвара майките с малки деца печели кравай, намазан с мед и нарязан на филии, го раздавали на съседите си из махалата за умилостивяване на светицата, та да им пази децата от „Баба Шарка“. Пак тогава селяните варели и ядели жито, за да растат житата. Първата лъжица с жито била хвърляна през комина, за да израстне високо житото.
На Никулден за последен път през годината селяните ловят риба от реката и от по-малките рекички. Приготвяли рибник и раздавали от него с филия хляб на съседите си. На свещеника носели част от най-едрата риба.
На Игнажден по стар обичай селяните чукали жито и прикаждали с тамян, поставен върху лемежа на ралото. На този ден не се ходело на гости из махалата, за да не бягат пилетата у съседите. Обаче, ако дойдело на гости дете, приемали го. Домакините карали гостенчето, обърнато на изток, да стои няколко минути клекнало като квачка, а те го посипвали с орехи, за да има много пилета през годината.
На 6 януари през деня, във всяка къща колели прасе. Вечерта срещу Коледа бил „Бъдни вечер“. За вечеря на трапезата се слагало баница, сварен боб, ошав, орехи, бъклица вино. Най-старият от членовете на семейството прикадявал ястията и четял молитва, а след това почвало храненето. На огъня са слагали голям пън – бъдник, който да поддържа горене цяла нощ. На първия ден на Коледа, след църковна служба, коледували и по-малки деца, принуждавани от родителите си, а вечерта – ергените. Като влезели в двора, ергените-коледари пеели песента: „Стани ми, стани, нине“
След като изпеели всички песни, стопанинът вземал бъклица, пълна с вино и преди да пие, благославял коледарите с думите: „Да помага Бог да сме живи и здрави, все така да сме весели през цялата година!“Тогава вдигал бъклицата, пиел наздравица и я подавал на станиника, който от своя страна благославял стопанина и цялото му семейство с думите:"Да помага Бог на това семейство! През лятото хамбарът им да бъде пълен с жито, кошарата-пълна с овце и агнета, оборът-с крави и телета! "После вдигал бъклицата с думите: „Нека Бог чуе благословията ни! Амин! Тогава пиел вино и подавал на другите си другари. Накрая за награда получавали кравай, който дотогава се намирал на масата, покрит с хубава покривка бохча. На кравая били сложени пари, което се наричали „кръст-дукато“. Станиникът поемал кравая с лявата си ръка, а с дясната-запалена восъчна свещ. Всички коледари ставали на крака и станиникът им казвал:“Слава тебе, дружино, амин!" Всички повтаряли думата-амин!
През трите дена на Коледа на мегдана се виели кръшни хора.
За вечерята на Василовден разточвали баница, в която слагали „късмети“от дрянови клонки с пъпки. Омесвали специална пита, сварявали ошав от сушени плодове, пача от закланото от Коледа прасе. Вечерта поставяли на трапезата, пачата, баницата, питата, орехи, вино и други яденета с месо. Най-старият от къщата прикадявал с тамян трапезата, четял молитва и тогава почвали да вечерят. Баницата се завъртала от домакина и след това всеки си откъсва къс, в който попадал „късмет“. Той им вещаел сполука, имот, облаги, щастие през годината.
Вечерта срещу Йордановден ергените къпели младоженците, които са се женели през изтеклата година. На сутринта млади жени къпели младоженките, а след къпането се гощавали за здраве. Сутринта, след черковна служба, попът хвърлял кръста в реката до големия бряст, а млади мъже се хвърляли във водата да го уловят. Празникът завършвал следобед на мегдана с общо веселие и хора, при звуците на тъпани и гайди.
В по-старо време вечерта срещу Ивановден се извършвало побратимяване – аратличество между млади хора, които се обичат, уважават и дружат. Побратимяването ставало така: през деня жените на двамата другари, които ще се побратимяват, се дарявали. Дарявали са и мъжете. Вечерта у единия от тях се устройвало угощение, на което били канени близки и роднини. Домакинът наемал „свиркари“-кавалджии, гъдулари, гайдарджии, които да свирят и да веселят гостите. При разговор побратимите не се назовават по име, а се обръщали един към друг с обръщението-аратлик.
По стара традиция, на Бабинден сутринта младите жени отивали на гости при бабата, за да ѝ благодарят за оказаната им от нея помощ при раждане. Кичели я с цветя, дарявали я с някакъв подарък и задължително с един калъп сапун. Донасяли също баница и ракия да я почерпят. След това идвали младите мъже, които качвали „бабата“ на двуколка, и я возели из селото уж, за да я къпят. Младите жени тогава събирали пари от по-възрастните мъже и жени да откупят бабата.
На Трифоновден сутринта селяните отивали на лозята да ги зарежат, като носели и шише ракия или бъклица вино, за да се почерпят. При хубаво време край чешмата при лозята се уреждало ядене и пиене в чест на светеца, който им пазел лозята от болести. После окичени с венци от лоза на главите, под звуците на гайди и кавали, се връщали в селото и играели хора.
Заговелки се празнува 40 дни преди Великден. Вечерта срещу Заговелки, кумиците отиват да заговяват при кръстниците си, като носели баница със сирене и вино. Децата излизали на мегдана, където кладели големи огньове и хвърляли стрели-перници, направени от мекиш. Всеки се стремял стрелата му да отиде по-далеч, защото това предвещавало по-дълъг живот на него или на оня член от семейството, за когото била наречена. Пак за здраве след вечеря гърмели с пушки или патрони, заредени с барут и фитил. През деня на заговелки играели кукери , облечени неузнаваемо с различни дрехи и с гугли на главите.
На Тодоровден , първата събота след Заговелки, се устройвали конни надбягвания с хубави ездитни животни. Надбягванията се провеждали отначало от местността „Шумата“ до „Козар Тоневия кайнак“, където стояла комисията и селските свирачи. На първенците в надбягванията са давали следните награди: първа награда-юзда, втора награда тасмен юлар, трета награда-въжен юлар.
На Благовец рано сутринта малки деца ходели по двора, удряли една тенекия и викали: „Бягайте, зъми и гущери! Благовец дойде! Гони ва!“ По този начин суеверните селяни вярвали, че се пропъждат зли духове-змейове и гущери. Този ден бил и ден на голямото почистване на дворовете от натрупаните от зимата нечистотии и отпадъци. Те били струпвани накуп още в ранни зори и били запалвани.
В съботата преди Връбница, на Лазаровден , девойки или деца ходели да лазаруват – да играят и пеят по домовете за здраве. Избирали си кума, която да води лазарките. При пеенето припявали момата или ергена на къщата с изгората им. Домакините давали пари или яйца на лазарките. Сега този обичай е изоставен.
На Връбница се празнува в неделния ден една седмица преди Великден. Сутринта на празника селяните отивали на църква с върбови клонки, които след това отнасяли в дома си. Там те ги свивали на венче, което закачали на кандилото за здраве. Същия ден събирали и полски цветя, които отнасяли в църквата.
Възкресение Христово бил особено голям религиозен празник, който траел три дни и то непременно в неделя, понеделник и вторник. На Велики четвъртък домакините боядисват червени яйца. В събота приготвяли кравай, в който вплитали цели червени яйца.
На сутринта на първия ден на Великден кумиците отивали да честитят празника на кръстниците си, като им носели кошница с червени яйца, кравай и бъклица с вино. След обяд стари и млади, празнично облечени, отивали да се веселят на мегдана, където се извивали кръшни хора. На мегдана възрастните си разменяли червени яйца и се поздравявали с „Христос воскресе“ и „Воистина воскресе“. Така се поздравявали и всички други до Спасовден . Яйце, снесено на Велики четвъртък, се смятало за лековито.
Вечерта срещу Гергьовден селяните украсявали къщите със зеленина. На вратите, асмите и иконата на светеца запалвали запалени свещи. Сутринта във всяка къща колели агне, с кръвта от което правели кръст по челата на децата за здраве. Събраната в тавата кръв, смесена с коприва, хвърляли в реката пак за здраве.
На някоя хубава поляна вън от селото се устройвали общоселски трапези, като всеки носел там печеното си агне, а попът с „канделесване“ благославял трапезите. През деня младите се люлеели на люлки, вързани по големите клони на дърветата, все за здраве. Само на този ден се позволявало на попадията да играе хоро и тя водела хорото.
На Спасовден , който се празнува 40 дни след Великден, ставал голям сбор в селото. От околните села идвали гости. Още от вечерта домакините колели 2 – 3 агнета и ги варели на курбан. Трапезите за угощение на гостите били слагани в къщи или под сянката на клонести дъбове вън от селото. Този обичай бил спазван до 1905 г.
На Софинден , понеделника една седмица след Великден, девойки, облечени в по-стари дрехи, ходели от къща на къща да играят на „ пеперуда “ за дъжд. Със себе си носили бакърче с вода и китка от коприва . Младежите се задявали с пеперудите, като парели босите им крака с коприва. Стопанките на домовете поливали по един бакър вода на пеперудите. Така хората се надявали, че си осигуряват редовни валежи през годината. На същия ден обикновено се правел и маслосвет за дъжд и против градушка . Поповете отслужвали молебен , след който някой селянин пробивал със свредел дупка в дървото. Селският поп поставял в дупката един масур, пълен с овче или краве масло, след което я запушвали с восък. По същия начин било поставяно масло на още две дървета на различни места на поляната, така че да се образува триъгълник (пиростия), ако мислено се прокара между тези три места.
На Еньовден младите момичета гадаели за бъдещия жених. Те правели на едно кросно голяма кукла, която забраждали и обличали с женски дрехи. Тази кукла обявявали за „Еньова булка“. Изнасяли я на мегдана и я закрепвали здраво за земята. Около нея момите играели хоро и пеели песен, чрез която искали „Булята“ да им предскаже за кого ще се омъжат. Песента била следната:
Еньова бульо, Еньова, която и мома най-честита, нейната китка първа да излезе. Превит кравай на кпраля. Червено фенерче на дюкенче. Ножица дрънка по постеля.
Докато траела тази песен определена девойка вадела от покрито бакърче една по една китките, които девойките натопили в него още от вечерта и след наричането им ги подава.
На Петровден , въпреки че бил ден в разгара на жътвата, не се жънело, за да не запали Свети Павел снопите. Във всяка къща колели курбан пак със същата цел.
На празника на Свети Маквей , който ден наричали още „Шамана“, селяните постели за здраве и къдели с тамян из къщи, за да ни хваща шемет, т.е. виене на свят.
На Петковден наетите овчари докарвали овцете под чардака , под който са мандрувани през лятото, и ги предавали на стопаните им. Ако, стопаните след щателна проверка, намерели, че овцете им са били гледани добре, наемали същите овчари за следващата година, а в противен случай ги сменяли.
На Димитровден чираците и чобаните получават от чорбаджията си храна, дрехите и парите, според уговореното за изтеклата година. На същия ден ставало наемането им за следващата година.
На деня на Света Варвара майките с малки деца печели кравай, намазан с мед и нарязан на филии, го раздавали на съседите си из махалата за умилостивяване на светицата, та да им пази децата от „Баба Шарка“. Пак тогава селяните варели и ядели жито, за да растат житата. Първата лъжица с жито била хвърляна през комина, за да израстне високо житото.
На Никулден за последен път през годината селяните ловят риба от реката и от по-малките рекички. Приготвяли рибник и раздавали от него с филия хляб на съседите си. На свещеника носели част от най-едрата риба.
На Игнажден по стар обичай селяните чукали жито и прикаждали с тамян, поставен върху лемежа на ралото. На този ден не се ходело на гости из махалата, за да не бягат пилетата у съседите. Обаче, ако дойдело на гости дете, приемали го. Домакините карали гостенчето, обърнато на изток, да стои няколко минути клекнало като квачка, а те го посипвали с орехи, за да има много пилета през годината.
Личности
Вълкана Стоянова (1922 – 2009) – българска народна певица. На 25 май 2013 г. е открит паметник на певицата в селото.
Категории / Тагове
Няма тагове
Отзиви
Няма отзиви все още. Скоро ще позволим добавяне на мнения.
