Парорийски манастир "Св. Богородица"

На 35 километра югоизточно от Елхово, в землището на село Воден, община Болярово, се намират останките на манастир "Св. Богородица", посветен на исихасткия живот. Основан през 1335 година в покрайнината Парория, той носи името Парорийски. Негов създател е монахът-аскет Григорий Синаит, който въвежда исихазма в България. Макар да просперирал едва 15 години, този манастир се превърнал в основен център на исихасткото движение. Той е сред най-ценните културно-исторически обекти в този край. Според езотерични възгледи, мястото има специфична енергия, породена от наличието на пещера, в която монасите са прекарвали дни в уединение, и от близостта на река, течаща под хълма. Обителта допринесла значително за развитието на българската култура. Преди Търново да се утвърди като основен духовен център, именно този манастир в Странджа положил основите на Втория златен век. В литературно отношение дейността му се състояла предимно в превод на исихастки текстове, като най-известен бил преводът на 150-те глави на Григорий Синаит. Изследователката Елена Коцева посочва, че около 40 от запазените български ръкописи от XIV век имат парорийски произход. Манастирът бил разрушен около 1350 година от турците на Умур бег. Проучванията показват, че манастирът бил укрепен — ясно се виждат следите от защитната стена. Срещу входа се извисявала църквата, първоначално изградена като еднокорабна базилика с вътрешни стенописи. Долните части на стените били украсени с нарисуван цокъл, наподобяващ мрамор. От двете страни на дромоса някога стояли симетрично 24 колони, от които днес са останали само основите. Колоните били с овална форма, иззидани от тухли, подредени като четвъртинки от пръстен, и били завършени отгоре и отдолу с мраморни капители. В края на дромоса се е намирал входът към пещера, вероятно обработена още около III век от местно население с рударски умения. Във вътрешността винаги цари хладина. До дъното на 14 метра водят 34 стъпала, дялани с прецизност вулканичната скала, което свидетелства за високите каменоделски умения. На около средата на стълбището се намира второ ниво, където една от стените е зидана с фини тухли и хоросан. Според доц. Атанас Орачев, този елемент е създаден много по-рано, още през Късната античност.

Категории / Тагове

Информация

Отзиви